10
Снимките на новия игрален филм на Стефан Командарев започнаха днес в Шумен. Административни причини отложиха началото на процеса, който трябваше да стартира още през ноември миналата година.
Основните сцени от лентата ще бъдат правени в Шумен, а историята, която се разказва във филма, е за телефонните измами, чиито жертви най-често са възрастните хора.
Главната роля във филма се изпълнява от актрисата Ели Скорчева - звездата на българското кино от 80-те години на миналия век. Тя играе 70-годишна пенсионирана учителка Блага Наумова, която губи спестяванията си след ало измама. Героинята е събирала парите за надгробната плоча на починалия си съпруг.
Още преди обяд шуменци, които минаваха в района на Професионалната гимназия по икономика в града, се разминаваха с екипа на Стефан Командарев, където неофициално започнаха снимките на филма „Ало“. Шампанското обаче беше отворено в ранния следобед пред Областната дирекция на МВР-Шумен.
Над една година са продължили репетициите за филма и всички детайли са уточнени, каза режисьорът Стефан Командарев. Според него, заслугата за забавянето на снимките е на Министерството на културата, на Министерския съвет и на Националния филмов център. Трудната и бавна работа на новия Закон за филмовата индустрия доведоха до нулева година за българското кино, заяви още режисьорът .
Постоянният екип, който ще снима новия филм на Стефан Командарев, ще бъде около 40 души плюс всичките актьори, които ще идват и ще си заминават, а те са Асен Блатечки, Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Герасим Георгиев - Геро и проф. Ивайло Христов, който за първи път ще работи с Командарев. Двама от тях са от трупата на шуменския театър – Стефани Лечева и Веселин Бърборков.
Локациите, където ще се снима филмът на Стефан Командарев, са в целия град – по улиците, в апартамент, в залата на Симфониета – Шумен, в читалище, в училище. Снимките ще продължат до 17 април, с два дни, които са предвидени за работа в Русе.
Чуйте репортаж на Миглена Стефанова.
4 сборника събра и издаде Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село Голямо Соколово последните няколко години. Още един е готов. В тях са събрани детски броенки, български народни песни и наричания, български пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Два пъти читалището е номинирано в престижната национална листа „Живи човешки..
Празничен концерт по случай Деня на независимостта организира Симфониета Шумен в деня на празника от 11:30 ч. в концертна зала „Проф. Венета Вичева“. Под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат произведения, носещи духа на свободата и националната гордост. В събитието ще участва Фолклорен хор „Елица“. Фолклорен хор „Елица“,..
Делян Димиев един от меломаните у нас, за когото виниловите плочи са носителите на музика за ценители. Самите тях той открива в антикварни магазини, купува ги от чужбина или получава дарения от частни колекции. За Делян плочите са като книгите, които не трябва да се изхвърлят на боклука. Сред най-ценните екземпляри, които притежава в музикалния..
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..
На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..
С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..
„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно