Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отровна ли е внесената от Украйна пшеница?

6
Снимка: Ройтерс


Публикации в различни информационни сайтове, споделяни и коментирани десетки пъти, твърдят, че украинската пшеница, която се внасяше в страната ни до края на миналата седмица е отровна.

Според публикациите доказателство за това твърдение е лабораторен анализ на партида, направен на 24 август 2022 г., който няма да бъде обявен официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта".

Твърдение: Внасяната у нас украинска пшеница е отровна 

В десетки публикации в интернет (виж тук тук и тук) се твърди, че внасяната украинска пшеница е отровна. Според публикациите проби от въпросната пшеница са взети анонимно, защото Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Според твърдението държавата няма как да следи какво влиза в страната. 

Във всички публикации е приложена снимка (виж по-долу) на предполагаем документ с резултати от лабораторно изследване на партида пшеница. На снимката присъства дата на проведеното изследване и номер на анализното свидетелство. От нея става ясно, че в изследваното количество пшеница има наличие на жива зараза трета степен и тя е негодна. Снимката в публикацията на анализното свидетелство не съдържа име на лаборатория, началник база, както и печат, който да докаже истинността на изследването. 

Авторът на статията посочва, че анализът е направен на 24 август м.г., а резултатите няма да бъдат обявени официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта". 

В публикациите се твърди, че в България няма лицензирана лаборатория, която да изследва влизащото в страната зърно, като това е основната подвеждаща информация, която заблуждава читателите, че в страната влизат количества зърно, на които не се провежда контрол за качество.

В бланката, дадена като доказателство за открита негодна пшеница при лабораторен анализ, никъде не се посочва, че зърното е с произход Украйна.

Справката ни показа, че към БАБХ има специална лаборатория, която следи за качеството на зърното и фуражите. 


ПОЗИЦИЯ НА БАБХ

В официална позиция на Българската агенция за безопасност на храните до БНР се посочва, че агенцията “не може да коментира анализни доклади с неясен произход, разпространени в медийното пространство от неясни източници.”

От контролния орган уточняват, че пробовземане на зърно от украински произход се извършва от 2022 г., а изследванията се извършват в акредитирани лаборатории към БАБХ. Осъществява се фитосанитарен контрол. До момента е открита само една пратка слънчоглед с жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители и тя е върната.

При три пратки пшеница е открита жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители, като тези пратки са насочени за фумигация, а именно унищожаване на неприятелите.

Украинското зърно се изпитва също за остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. До момента няма открити проби с несъответствия. Изпитванията продължават, допълват още в становището си БАБХ.

До 3 май 2023 г. е в сила заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, за които е получено уведомление от регионалните митнически поделения.

Заключение

Твърдението, че внасяната у нас украинска пшеница е отровна и че в България няма лицензирана лаборатория, която да осъществява контрол на вноса са НЕВЯРНО. Според официалното изявление на БАБХ внасяното в страната украинско зърно и слънчоглед се проверява и до момента няма открити остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. Представяна за доказателство снимка от предполагаем лабораторен анализ не съдържа информация за "украински произход" на изследваната пшеница.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изграждат нов социален център

Нова резидентна грижа за пълнолетни с физически увреждания изграждат в исперихското село Голям Поровец. Дейностите ще се извършват в сградата на бившето училище в селото, а ремонтът вече е започнал. Целта на новата услуга е да се осигури социалното приобщаване и да се подобри качеството на живот на хората в нужда, които ще получават 24-часови грижи.  За..

публикувано на 07.08.25 в 08:19

Анна от Полша: Щастието е навсякъде

Тя говори 5 езика, работи в сферата на технологиите, трудно свиква с дупките по пътищата у нас, но обожава вкуса на българската баница.  Полякинята Анна Геншер е красива жена на 34 години, която от неотдавна е шуменска снаха. До последно не допуска, че съпругът й е българин заради перфектния му немски език Как от градчето с най-много езера в Полша..

публикувано на 06.08.25 в 15:40

Селската поща, хората и еврото

Необходима е разяснителна кампания сред хората в малките населени места, казва дългогодишният пощенски служител Марияна Цокева от пощенската станция в поповското село Медовина. Тя твърди, че в работата си не очаква проблеми в процеса на превалутирането, но липсва информация сред възрастното население. Хората в Медовина твърдят, че животът..

публикувано на 05.08.25 в 09:51

Правосъдие зад волана

Пакет от 11 законопроекта, насочени към промени в Наказателния кодекс, които засягат пътнотранспортни произшествия, прие Народното събрание. Целта е да се въведе по-голяма отговорност за действията зад волана, особено в случаите, които водят до смърт или тежки телесни повреди.  Сред предложенията са по -високи наказания  за водачи, употребили алкохол..

публикувано на 05.08.25 в 08:15

Грамота за доблестен шуменец

Нямало е пътници в автобуса, който е управлявал пияният шофьор в Слънчев бряг. Това каза за Радио Шумен шуменецът Георги Апостолов, единият от двамата мъже, които на 3 август извършиха граждански арест на украинския водач на автобус. Според Апостолов, мъжът, шофирал с 2.73 промила, е криволичел, не е спрял на кръгово кръстовище и е щял да предизвика..

публикувано на 05.08.25 в 08:07

Ще имат ли ефект по-високите глоби?

Вече са в сила промените в Наказателния кодекс, с които се увеличават наказанията за нарушения, извършени от шофьори под въздействие на алкохол или наркотици. Те предвиждат от 12 до 20 години затвор за особено тежки случаи и от 13 до 25 години или доживотен затвор при причиняване на смърт на пътя. Вече се носи наказателна отговорност за отказ за..

публикувано на 05.08.25 в 07:59

Необосновано ли поскъпват храните?

Дни преди началото на дългата си ваканция депутатите в парламента приеха промените в Закона за въвеждане на еврото. Министерският съвет ще може без санкция от Народното събрание да взема мерки и да налага правила при прекомерно увеличаване на цените, но само за стоки и услуги от малката потребителска кошница. Мерките срещу евентуалната спекула ще..

публикувано на 01.08.25 в 14:14