Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отровна ли е внесената от Украйна пшеница?

6
Снимка: Ройтерс


Публикации в различни информационни сайтове, споделяни и коментирани десетки пъти, твърдят, че украинската пшеница, която се внасяше в страната ни до края на миналата седмица е отровна.

Според публикациите доказателство за това твърдение е лабораторен анализ на партида, направен на 24 август 2022 г., който няма да бъде обявен официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта".

Твърдение: Внасяната у нас украинска пшеница е отровна 

В десетки публикации в интернет (виж тук тук и тук) се твърди, че внасяната украинска пшеница е отровна. Според публикациите проби от въпросната пшеница са взети анонимно, защото Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Според твърдението държавата няма как да следи какво влиза в страната. 

Във всички публикации е приложена снимка (виж по-долу) на предполагаем документ с резултати от лабораторно изследване на партида пшеница. На снимката присъства дата на проведеното изследване и номер на анализното свидетелство. От нея става ясно, че в изследваното количество пшеница има наличие на жива зараза трета степен и тя е негодна. Снимката в публикацията на анализното свидетелство не съдържа име на лаборатория, началник база, както и печат, който да докаже истинността на изследването. 

Авторът на статията посочва, че анализът е направен на 24 август м.г., а резултатите няма да бъдат обявени официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта". 

В публикациите се твърди, че в България няма лицензирана лаборатория, която да изследва влизащото в страната зърно, като това е основната подвеждаща информация, която заблуждава читателите, че в страната влизат количества зърно, на които не се провежда контрол за качество.

В бланката, дадена като доказателство за открита негодна пшеница при лабораторен анализ, никъде не се посочва, че зърното е с произход Украйна.

Справката ни показа, че към БАБХ има специална лаборатория, която следи за качеството на зърното и фуражите. 


ПОЗИЦИЯ НА БАБХ

В официална позиция на Българската агенция за безопасност на храните до БНР се посочва, че агенцията “не може да коментира анализни доклади с неясен произход, разпространени в медийното пространство от неясни източници.”

От контролния орган уточняват, че пробовземане на зърно от украински произход се извършва от 2022 г., а изследванията се извършват в акредитирани лаборатории към БАБХ. Осъществява се фитосанитарен контрол. До момента е открита само една пратка слънчоглед с жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители и тя е върната.

При три пратки пшеница е открита жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители, като тези пратки са насочени за фумигация, а именно унищожаване на неприятелите.

Украинското зърно се изпитва също за остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. До момента няма открити проби с несъответствия. Изпитванията продължават, допълват още в становището си БАБХ.

До 3 май 2023 г. е в сила заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, за които е получено уведомление от регионалните митнически поделения.

Заключение

Твърдението, че внасяната у нас украинска пшеница е отровна и че в България няма лицензирана лаборатория, която да осъществява контрол на вноса са НЕВЯРНО. Според официалното изявление на БАБХ внасяното в страната украинско зърно и слънчоглед се проверява и до момента няма открити остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. Представяна за доказателство снимка от предполагаем лабораторен анализ не съдържа информация за "украински произход" на изследваната пшеница.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата

Задава се трайно засушаване

Сега е моментът да се модернизира инфраструктурата и да се вземат сериозни мерки при управлението на водните ресурси, преди закъснението да стане критично. Това каза за Радио Шумен проф. Емил Гачевот секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Според него страната навлиза в нов период с трайно засушаване и..

публикувано на 19.08.25 в 12:52

Капка надежда за Попово

На фона на проблемите с безводието в страната, все пак има места, където вода отново потича, а не спира. Такъв пример е обществената чешма в Попово – над централния градски площад, пред която се събират жители и гости на града. Чешмата е изградена през 2003 г. от Ротари клуб – Попово, а оттогава не е правен основен ремонт. След няколко сухи..

публикувано на 19.08.25 в 11:53

Шуменчета в дома на Авшарян

Децата, които участват в 19-ото издание на лятната Детска работилница за изкуство в Шумен, посетиха комплекс „Авшарян”. Във възрожденската къща те научиха от авторитетния местен историк Бета Хараланова любопитни факти за живота на богатата арменска фамилия, произвеждала и продавала персийски килими. Къщата е използвана от края на XIX век до..

публикувано на 18.08.25 в 13:23
Майка и син

Тишината като учител

Катя Недева е една от многото майки, които отглеждат или са отгледали дете с увреждане. Нейният син губи слуха си като невръстно дете след прекарана инфекция, не се научава да говори и това преобръща живота на цялото семейство. Те трябва да се преместят да живеят в Търговище, за да може момчето да учи в Специалното училище за ученици с увреден..

публикувано на 18.08.25 в 11:50

С непосилното слънце на рамо

Таратор, но с вода с оцет, краставица и чесън, спиране на усилната полска работа по пладне и почивка под сенките на някое дърво на полето, още по-добре в близост до вода, а вечер на прохлада в къщите. Благодарение на умелото строителство и осигуряването на добра циркулация на въздуха около сградата, както и дебелите каменни основи  и стени, те са..

публикувано на 17.08.25 в 16:00

Любов, вино и книга без сложни думи

Ангелина Кочева е от Пазарджик, а Димитър Дочев – от Шумен. Двамата обаче се запознават и влюбват във Виена, където учат бизнес и маркетинг. Заедно тръгват на пътешествие в света на виното. Провокира ги личният им интерес към темата, както и българският телевизионен сериал „Вина“. Започват да посещават винарни в Австрия и България. Пред младите..

публикувано на 16.08.25 в 09:00

Все по-качествени социални услуги в Шумен

Символично начало на проекта за ремонт, обновяване и реконструкция на Дома за стари хора „Д-р Стефан Смядовски“ бе дадено днес в Шумен. Проектът, по който Домът ще бъде разширен, е на стойност 5,200 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост, а ремонтните дейности трябва да приключат до края на месец юни 2026 г.  „Новата сграда..

публикувано на 15.08.25 в 17:07