Почитаме Св. Св. Константин и Елена

Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда като официална християнската религия във Византия. Неговата майка Елена, открила кръста, на който бил разпнат Спасителя и построила няколко манастира в Светите земи.

Откриването на Кръста Господен се смята за най-важното събитие в историята на християнската църква, а император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

В българските народни обичаи на празника се преплитат християнски и древни традиции на ходене по жарава – нестинарството. То е запазено и до ден днешен в някои райони, в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като представление за туристите.

Приготовленията за празника започват няколко дни преди деня на свети Константин и Елена. Събират се средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото, където се извършва ходенето по жарава.

На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огън, всички се събират около него и слушат хороводни мелодии, свързани с обреда.

 Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около жаравата се извиват хората, а начело се носят иконите на свети Константин и Елена.

В кръга с тлеещите въглени влизат боси нестинарите, които най-често са жени.

Вярва се, че те изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути.