Красотата на света около нас във всичките ѝ аспекти и ракурси е уловена в 23 картини на шуменския художник Светозар Чилингиров. Изложбата му беше представена през седмицата в градската галерия “Елена Карамихайлова”. Какво вдъхновява известния творец и защо експозицията на Чилингиров бе описана като събитие на световно ниво?
Чуйте това в рубриката „Без рамки“, подготвена от Стоян Стоянов.
Респектираща е биографията на художника Светозар Чилингиров. Негови картини са представяни в многобройни изложби не само у нас. Чилингиров често рисува от натура, затова обича да участва в международни пленери. Целта му е да улавя красиви етюди от местата, които посещава. Част от запечатаните с бои спомени са подредени на втория етаж на шуменската галерия.
„Общото в картините е натурата и отношението ми към нея. Отношение, което съм усвоил и развивам през годините, откакто се броя като художник“, обясни Чилингиров.
В голяма част от картините на Светозар Чилингиров водата е представена като главен герой. „Привлечен съм от нея, обичам да рисувам край морето. Пейзажът става интересен – когато има вода. Обичам морето, скалите на север, Тюленово, Камен бряг. Имам два пейзажа от Дунава, от Тутракан“, добави художникът.
Архитектурните пейзажи също са бисери в изложбата. Силно впечатление прави цветният прочит на Античния театър в Пловдив и уловената градска атмосфера от Кавала, Гърция. „Гледам етюдникът да е винаги с мен, когато пътувам“, каза Чилингиров.
„Изпитвам невероятен възторг от това, което виждам. Присъстваме на изложба на международно ниво. Това са живописни платна, които впечатляват и ще продължат да впечатляват през годините с професионализма, замаха и импресионистичния дух, които носят. Това е изложба, която трябва да се види и ще бъде запомнена в Шумен“, каза Теменуга Христова, преподавател по рисуване в арт школата към Центъра за подкрепа за личностно развитие – ОДК Шумен.
Градската библиотека на Шумен като пространство със своя духовна тежест гостоприемно е събрала като в светилище няколко рисунки на Мария Здравкова. Обединени под темата „Логика на абсурда“, картините носят памет за една от най-интересните и въздействащи съвременни художнички, родени и избрали да живеят в Шумен. Преди две години Мария Здравкова пое по своя..
Новият стипендиант на Международното дружество „Елиас Канети“ в Русе е драматургът от Северна Македония Ева Камчевска. Тя спечели възможността да пише в дунавския град върху политическата сатира на абсурда с работното заглавие „Граница в небето“. Сюжетът се развива в измислена държава, чието правителство забранява на птиците да летят до и..
30-ия Национален пленер по изобразително изкуство „Човек и природа“ събра в силистренското село Ветрен деветима художници от страната. Тази година твориха художници от Добрич, Варна, София и Силистра. "Идеята е следващата година да бъдат поканени млади творци и дори студенти от Художествената академия в София и от Факултета по изобразително изкуство..
В Тутракан за пръв път ще бъдат показани находки от новите проучвания на Варненския некропол. Разкопките са подновени през 2021 г. след тридесетгодишно прекъсване. От 1 септември в Тутракан ще гостува мобилната изложба „Нови хоризонти в праисторията. 50 години от откриването на Варненския некропол“. Намерените там златни предмети се..
16 картини от фонда на Художествената галерия в Русе участват в спасителна акция по тяхната реставрация. Това са творби предимно на по-стари автори, които са били дарени на културния институт през годините. Не малка част от тях са се намирали и в частни колекции. В продължение на десетилетия редица ценни картини от фонда на галерията са оставали..
Днес започва 16-ото издание на пленера за живопис „Шуменско плато“. В него ще участват десет участници от Шумен и страната. Те ще рисуват в защитената местност до 3 септември. Проявата няма определена тематична или жанрова насоченост, като авторите ще имат пълна свобода да реализират творческите си идеи и търсения. Целта на пленера освен да изгради..
Археолозите край шуменското село Велино са направили изключително откритие в най-голямото извънстолично селище от Златния век на българската държава. Новост сред разкритата архитектура е поредната сграда със заоблени външни ъгли, които се срещат много рядко в средновековните български поселища. Селището обхваща площ от 40 декара и е обитавано при..
Ясно
Разкъсана облачност