Фейсбук не трие и не изпраща за проверка на фактите публикации, идващи от профили на политици. Това стана ясно след среща на журналист от „Офнюз“ с представител на компанията „Мета“.
В това се увериха и стотици българи, които докладваха призив на народния представител Костадин Костадинов за унищожаване на демократичната общност у нас. Лидерът на „Възраждане“ нарече тази общност „уродлива измет“. Модераторите на Фейсбук обаче прецениха, че думите му не нарушават стандартите на общността. Въпреки че точно според правилата се забраняват обиди и призиви за насилие.
„Много от нещата, които се публикуват от профила на Костадинов и страницата на „Възраждане“, са недопустими и противоречат на всякакви стандарти на общността. Въпреки това досега „Мета“ не е предприела действия за модериране на съдържанието на „Възраждане“. Важно е да разберем, че самият стимул на „Мета“ не е да се спазват тези стандарти. Стимулът на „Мета“ е да прави пари. Те печелят от ангажираността в платформата им. Когато имаш съдържание, което разпалва десетки хиляди души, то носи печели пари на „Мета“, обясни за Радио Шумен Благослав Михайлов, програмист и създател на сайта "Стража". Преди дни той събра във видеоклип част от недопустимите изказвания на лидера на „Възраждане“, изследвайки голяма част от виртуалните послания на партията.
Според Михайлов „Мета“ няма финансова изгода да ограничава проблемното съдържание в популярни профили. „Това, което се прави, е да се симулира някаква модераторска дейност", каза той и добави, че обичайно се ограничават и санкционират профили с малко последователи, които стигат до ограничен брой хора и не им носят сериозна печалба. „Аз съм бил ограничаван за 30 дена заради изключително безобиден коментар. Дори след като обжалвах, не махнаха ограничението. Ако аз говоря нещата, които Костадинов говори, ще ми блокират профила почти веднага“, обясни Михайлов.
„Възраждане“ държат 68% от политическия трафик на български език във Фейсбук. Това е повече от всички други партии, взети заедно. „Възраждане“ буквално са окупирали това пространство и те правят пари за „Мета“, каза Благослав Михайлов. Според програмистът наблюдаваме нещо като симбиоза – „Възраждане печелят популярност заради Фейсбук, а Фейсбук печели пари от реклами заради „Възраждане“.
Михайлов припомни, че „Мета“ е гигантска корпорация, която има сериозна власт, и нашето правителство трудно може да ѝ се опълчи, за да ѝ каже какво да прави. Той не вярва, че някога „Мета“ ще осъществява ефективен контрол над съдържанието, публикувано на български език. „Регулация на европейско ниво е единственият шанс, който имаме за натиск върху икономическите принципи, налагащи виртуална омраза и фалшиви новини“, добави той.
Според програмиста, целта на фалшивите новини не е да убедят потребителите в нелепи твърдения, а да генерират шум в системата и да объркат потребителите, които няма да могат да преценят на кого да вярват. „Всички тези тролски ферми трябва да заглушат истината“, обясни Благослав Михайлов.
Социалната мрежа е необходима инфраструктура за функционирането на една демокрация, за да могат хората да се изразяват свободно, да споделят информация. „Но трябва ли тази мрежа да се управлява от пазарен модел?“, чуди се програмистът. Защото потокът на пари се стимулира от токсичното, манипулативно и вредно съдържание, което всъщност подкопава основите на демокрацията.
Трябва ли Фейсбук да носи отговорност за съдържанието, което е качено в социалната мрежа? Този въпрос си задава Благослав Михайлов. Според него, Фейсбук не само дава възможност за споделяне на мисли и графично съдържание. Фейсбук активно участва в разпространението на тези мнения и образи. Фейсбук решава колко хора да видят даден пост или дадено видео. Фейсбук решава кои хора да го видят. Дали при това положение Фейсбук не носи отговорност, че разпространявайки токсично съдържание, може да влоши обществената среда в една държава като България?“, попита Благослав Михайлов.
Днес е 9 май – Денят на Европа. На този ден ден преди 75 години френският министър на външните работи Робер Шуман произнася своята прочута декларация, с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която на практика прави невъзможна нова голяма война на Стария континент, и в крайна сметка се превръща в това, което днес..
Над 100 представители на бизнеса от България и Турция участват в Българо-турския бизнес форум, който бе открит днес в Шумен. Организатор на събитието е Българо-турската търговско-индустриална камара, създадена преди 12 години в Шумен. Фокусът на форума е върху работната сила, професионалното обучение и сътрудничество между висши учебни заведения,..
Пепи Попова-Добрева е лесовъд по професия, част от екипа на ДГС-Омуртаг. След 20 години, посветени на гората и природата, дошло време те да оживеят и в картините ѝ. Въпреки че рисува само от 5 месеца, е толкова запалена с четката, че преди дни подредила своя самостоятелна изложба. Творбите, пълни с гори, цветя и много емоции, са изложени в..
Всеки път, когато търговец умишлено премълчава страната на произход на даден артикул, създава стоки-реплики на оригинали или прикрива някои съставки в продукта, той не само погазва правни норми, но и създава предпоставки за заблуда на потребителите. Това може не само да накърни икономическите интереси на хората, но и да изложи на риск живота и..
В рубриката „Бялата лястовица“ ви срещаме с Добромир Удрев, който е председател на спортния клуб за хора с увреждания „Доростол 2011“ - Силистра. В спорта всеки един може да намери мотивация да живее активно и здравослно, а когато страдаш от различни заболявания и физически дефицити, спортът е и начин да превъзмогнеш себе си и да докажеш, че..
Обучение на хора, които имат желание да помагат в борбата с горски пожари, но не са доброволци, организират от Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Шумен. Курсът за така наречените „спонтанни доброволци“ ще е за действията, които те да предприемат при гасене на горски пожари. „В практиката на службата има..
Как да ограничим разхищението и изхвърлянето на храна? По време на празници, особено когато има няколко почивни дни, у българина битува схващането, че е по-добре да има повече, отколкото да не стигне храната и пазарува много повече, отколкото е нужно. Какво обаче да правим с храната, която не сме успели да изядем? Един от начините е да я..