Бунтовната есен на 1875 година

„ШУМЕН. В същата тая нощ, когато нашият байряк се развяваше над Стара Загора, шумненската младеж поздравляваше Преславския балкан с бунтовническа песен. Както казах по-горе, революционерния комитет в Шумен, основан в 1873 година, беше един от най-добрите и деятелни, в лицето на Панайот Волов и Енчева (учители), а по-после на Кръстя Кючюка, на Атанаса Стойкова и др.“

Това пише Захари Стоянов в глава X на „Записки по българските въстания“ по повод началото на опита за въстание в Шуменско през септември 1875 г. Та, тоя комитет, продължава Стоянов, броеше до 360 души членове, които си имаха вътрешен правилник, според който всеки член е бил длъжен да плаща веднъж в седмицата определено количество пари.

В началото на същата тази година младите съзаклятници сторват приключение, което в историята остава като „френската сватба“. Същата, която се превръща в национално събитие, състояло се на 12 януари 1875 г. То е провокирано от сватбата между красивата и интелигентна шуменска девойка Василка Константинова и белгийския инженер Симон Фери, дошъл за строежа на ж.п линията Каспичан-Шумен. Събития, които разделят обществото на две. 

Т.нар. френска сватба в Шумен е един от поводите за шуменската въстаническа акция, която се случва през септември 1875 г., обяснява историкът Милена Андреева, проучвала събитията от преди 148 години.

На 16 септември 1875 г. група представители на Шуменския революционен комитет начело с председателя Атанас Стойков се отправят с въстанически намерения към Балкана, пише в свое изследване проф. Вера Бонева. Преминавайки в близост до с. Драгоево, четата на Ат. Стойков поема към Котленския Балкан и без да влезе в бой с турците, се разпръсква - под натиска на вътрешни противоречия и поради факта, че местната власт е взела превантивни мерки за предотвратяване на въоръжени бунтовнически прояви. Арестувани са десетки българи - както дейци на революционната организация, така и заподозрени в съпричастие към въоръженото бунтовничество.

По това време тогавашният митрополит Симеон се стараел да прикрива революционното дело и неговите дейци, защото както е казвал на самия Панайот Волов: „Кръв ще се лее“, разказва още историкът гл. ас. Д-р Милена Андреева.

Въпреки неуспеха на въстаническата акция в Шуменско тя е важна прелюдия към голямото въстание – Априлското от 1876 г., заяви Милена Андреева. По думите ѝ водачите на бунта, след като се събират в Гюргево разделят българските земи на революционни окръзи, където изпращат емисарите или апостолите. 

Според специалистът есента на 1875 г. е школовката и подготовката за събитията през пролетта на следващата година.