„Без четене животът би бил заблуда“ е заглавието на книгата, която тази година представя австрийският писател Корнелиус Хел. То събира в едно изречение смисъла на всичките 16 години, в които фестивалът не само оживява, но и надгражда програмата си, печели нови приятели на България в различни страни, печели и нови читатели в България. Чуждите автори идват винаги с нещо ново от творчеството си. Четенето на откъси на чуждия език и веднага след това на български е практика, която дава представа за мелодиката на текста в оригинал, а после в превод. Австрия, Германия, Полша, Северна Македония, Румъния и Унгария са страните от Европа, които представят книги на свои писатели, изложби с актуално съдържание, визуални артисти с нетрадиционни представления.
Четенето означава да се оставите да бъдете омагьосани от думи, изречения, образи. Това кара Корнелиус Хел да събере в „Без четене животът би бил заблуда“ тридесет биографии. Без усилие и весело, той ни води през личната си литературна история. В продължение на няколко години в поредицата „Мисли за деня“ се появяват множество кратки есета за живота и творчеството на авторите. Всички те имат една обща черта – признание за любов към четенето.
Мариане Грубер, австрийската писателка със забележителна биография, дойде в Русе и представи откъси от все още непубликуваната си книга със спомени. Тя пише проза, лирика, есета, утопични романи, детска и юношеска литература. Години наред открива нови творци и им дава възможност за изява. Мариане Грубер е дълбоко вярващ човек, вярва и в съзидателната сила на изкуството.
Полякът Анджей Сташук не пристигна лично в Русе, но беше представен по изключително интересен начин от преводачката на книгата му „Изтокът“ Милена Милева. Той е сред най-успешните, награждавани и международно признати съвременни полски писатели. Издал 24 книги с белетристика, драматургия, есета и поезия, преведени на 24 езика, наградени с 24 награди и многократно преиздавани, той отдавна се е превърнал в култова за полската публика фигура и в любим автор на огромна четящо-мислеща аудитория по света. Сташук следва един особен стил на писане в полската литература, в който документалното се смесва с фикцията, но само при едно условие – не трябва да се лъже. „Изтокът“ е поредната красива и странстваща книга, която заслужено му спечелва Литературната награда на град Варшава и поредната номинация за „НИКЕ“ за 2015 г
Унгарският писател Ищван Вьорьош създава „Палтото на Томас Ман“, когато е стипендиант в Берлин. Дълго разглежда една снимка, която впоследствие става корица на романа. На нея, на една улица в Мюнхен, са Томас и Хайнрих Ман някъде през 20-те години на 20-ти век. Интересни са му не само техните личности, но и двете огромни палта, с които са облечени. А палтото на Томас Ман на снимката си личи, че е правено по поръчка. Така шивачът става герой на романа. А да се ушие такова палто, трябва и намеса на дявола… Романът е преведен на български език от Стефка Хрусанова, която водеше разговора. Комбинацията писател-преводач винаги е печеливша в полза на интереса към чуждестранната литература.
Присъствието на чуждестранни автори от такава величина поставя естествено въпроса за интереса към българската литература зад граница. А за да я има на чужди езици, са необходими преводачи и то не какви да е.
Здравка Евтимова и Кристин Димитрова не спестиха нищо от актуалното състояние на тази тема. „Литературният преводач въвежда в духовния строй на един народ мислите, чувствата, пропастите, постиженията и победите на друг народ, т.е. прави света едно място, изпълнено със съчувствие и в крайна сметка на доброта. И това става, когато този литературен преводач може да си плати интернета, парното, да си заведе децата някъде. Имам една малка група от млади хора, които превеждат от български на английски. Срещам в техните преводи прекрасни находки. И аз, като човек, който години наред се мъча да превеждам, защото това е кървав труд, се радвам на тези проходили в занаята млади и толкова талантливи хора. България ражда не само талантливи писатели, поети, критици, но и преводачи. Но как да се реализират тук, кой ще им даде тия пари, кой?“ – пита Здравка Евтимова.
Явно това няма да е тазгодишната програма „Преводи“на Национален фонд „Култура“, чиято цел е финансово да подкрепи чуждестранни издателства в превеждането, издаването и разпространението на българска художествена литература зад граница. Бюджетът за 2023 г. обаче е четири пъти по-малък от миналогодишния, а за пръв път в програмата има и териториално ограничение. В крайна сметка, винаги става въпрос за пари.
Фестивалът продължава до 13 октомври включително. Повече за програмата ще намерите тук https://eliascanetti.org/bg/2023/08/11/literaturen-festival-2023-programa/.
Ритуала „Ладуване” с хвърляне на венчета в река Бели Лом пресъздадоха днес в Разград танцьори от детските състави „Капанче“ и „Лудогорче“. Празничното събитие по случай Цветница се състоя на Лъвов мост в Лудогорския град. Танцът, който децата изпълниха, е от Пазарджишката етнографска група. След композицията, посветена на Цветница и..
18 спектакъла са избрани да участват в Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ 2025, който ще се проведе между 11 и 16 май в Шумен. Селекционер в направление „Преглед на спектакли“ тази година е театроведът и драматург Десислава Василева. Заявка за участие във форума са направили 40 представления. В основната и..
Акварелът е емоционална техника на рисуване, с която много бързо се изразявам, казва художникът Чавдар Драгиев за последната си изложба „Песента на гората“. В нея върху 24 платна са нарисувани горски животни в различни ситуации и най-вече как изглеждат те в отношенията си в семейството между малките и възрастните четириноги. Експозицията е..
Музиканти с успешна международна кариера гостуват в концерта на Симфониета Шумен. Солисти тази вечер са Йозджан Улуджан - цигулка и Бирсен Улуджан – пиано. Братът и сестрата са родени в Шумен, в този град са направили и първите си стъпки в музиката. За публиката двамата инструменталисти са подготвили романтична програма от произведения на..
Известният български джаз изпълнител Васил Петров ще отпразнува Международния ден на джаза и своя рожден ден с два концерта в Силистра и в Шумен . На сцената заедно с него ще излязат Симфониета Шумен под диригентството на маестро Славил Димитров и джаз трио в състав: Йордан Тоновски (пиано), Христо Минчев (бас) и Младен Димитров (барабани)...
Тромпетистът Илия Рибицов, един от емблематичните музиканти на разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, прави голям концерт тази вечер, наречен „50 години на сцена“. В него ще участват солистките Росица Метаниева - сопрано и Миглена Славова - сопрано. Пред публиката в залата на Общинския културен център ще се представят и артисти от сцена..
Маестро Славил Димитров е носителят на статуетката за диригентско майсторство на името на проф. Венета Вичева на провеждащите се в Шумен XXVIII Международни детско-юношески хорови празници „Добри Войников”. Директорът на Симфониета Шумен получи наградата официално снощи след като той дирижира световната премиера на хорово-симфоничната творба "Радостна..