Книгата на д-р Стефана Йорова „Самодивата в българския фолклор“ излезе от печат. Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи.
„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността. Митичната женска фигура има различни превъплъщения.
Самодивата, която гради чуден град „ни на небе, ни на земя“, е важен посредник между божествения и човешкия ред. Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години.
Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи – антропоморфни и зооморфни, както и къде, кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. Втората част описва техните функции според каталога на приказничните сюжети и според фолклорните песни. Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от „необяснимото“, което съпътства човешкия живот. Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия.
Стефана Йорова е учен, доктор по етнология, етнограф в Русенския музей. Професионалните ѝ интереси са в сферата на митологията, фолклора и социалната психология. Изследва човешкото отношение към свещеното и времето, творческия процес и взаимодействията между език и култура.
С поставянето на барелеф и концерт под надслов „Паметта дирижира времето“ община Шумен, Симфониета Шумен, гост-солистът Пламена Мангова и диригентът Славил Димитров ще отдадат почит към паметта на маестро Станислав Ушев. Програмата на тематичния концерт включва „Песен“ из „Българска сюита“ на Панчо Владигеров, Концерт за пиано и оркестър №1 на..
В Шумен продължава XV издание на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен "Съзвездие" 2025. На сцената на Младежкия дом в Шумен се изявяват над 150 изпълнители от водещи музикални школи, вокални студия и арт центрове от цялата страна. Изпълненията им оценява жури с председател композиторът Хайгашод Агасян и членове..
Информативна, провокираща и обогатяваща. Това са трите думи, които характеризират проекта на бъдещата постоянна етнографска експозиция в търговищкия музей. Той е финансиран с подкрепата на Министерството на културата. Експозицията отново ще бъде показана в забележителната сграда на Хаджиангеловата къща, паметник на културата с национално..
Най-ценните експонати хладно оръжие вече са част от луксозен каталог „По острието на историята“, който издаде Регионалният исторически музей в Търговище. В него с подкрепата на Министерството на културата са показани забележителни ками, саби, ножове и ятагани от периода на българското Възраждане и от новото време. Върху 120 страници може да се..
70 години от създаването на шуменската Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ се навършват тази година. В чест на годишнината екипът ѝ е подготвил редица събития, обединени в програма „Срещи в галерията“. В по-голямата си част събитията са организирани в сътрудничество с училища, читалища и школи от Шумен. Срещите ще се провеждат на втория етаж..
Художникът Красимир Арсов представя нова изложба, в която се връща към малкия формат и ранните си пейзажи. Тя ще бъде открита в 17.30 ч. в изложбената зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Творбите му включват морски композиции, рисувани по въображение, които контрастират с познатия му абстрактен стил. Арсов споделя, че..
14 студентски творби в жанра екслибрис са включени в първата изложба в галерията на Шуменския университет за тази учебна година. Графичният жанр първоначално е възникнал като книжен знак или печат, показващ кой е собственикът на изданието. Днес обаче екслибрисът се е развил като самостоятелен вид графично изкуство. “Екслибрис буквално означава..