Книгата на д-р Стефана Йорова „Самодивата в българския фолклор“ излезе от печат. Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи.
„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността. Митичната женска фигура има различни превъплъщения.
Самодивата, която гради чуден град „ни на небе, ни на земя“, е важен посредник между божествения и човешкия ред. Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години.
Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи – антропоморфни и зооморфни, както и къде, кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. Втората част описва техните функции според каталога на приказничните сюжети и според фолклорните песни. Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от „необяснимото“, което съпътства човешкия живот. Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия.
Стефана Йорова е учен, доктор по етнология, етнограф в Русенския музей. Професионалните ѝ интереси са в сферата на митологията, фолклора и социалната психология. Изследва човешкото отношение към свещеното и времето, творческия процес и взаимодействията между език и култура.
Отличие в специалната селекция за преводни хайку на ежегодните награди „Haiku Frontiers Awards“ получи Владислав Христов. Това е поредно отличие за родения в Шумен поет, който продължава да бъде сред най-награждаваните автори у нас. Философската дълбочина в неговата поезия е както отражение на динамиката на нашето съвремие, така и мост към..
Герой в днешната рубрика ,,Лицата на живота“ е младата шуменска поп изпълнителка Силвена Костова. Тя е професионална певица с богат сценичен опит в страната и чужбина. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" специалност "Поп и джаз пеене". Твърди, че за нея музиката е не просто професия, а начин на живот. Работата ѝ като певица извън България я..
С вечер, посветена на джаза, завършва програмата на третото издание на „Лято Арт“ - 2025 г. На специално изградената сцена в градинката на НЧ „Добри Войников-1856“ за шуменската публика ще свирят трио в състав: Венци Благоев – тромпет, Невилиян Гемижев – кларинет и саксофон, Димитър Благоев – китара и банджо. Яна Косева разговаря с Венци Благоев..
Четвъртата вечер от програмата на „Лято Арт“ е посветената на театралното изкуство. От 19:00 часа в градинката пред НЧ „Добри Войников -1856“ ще гостува известният актьор, режисьор и сценарист Робин Кафалиев. Той ще разкаже интересни моменти от своя живот и професионалния си път, ще ни отведе на различни сцени, пред и зад камерата. Чуйте интервю на..
Прочутият цигулар с корени от Смядово Светослав Радославов - Свет е гост в третата вечер от програмата на фестивала "Лято Арт", който се провежда в Шумен. Над 25 години Свет Радославов живее в САЩ, през 2016 г. участва в „Америка търси талант“ и става сензация, а през 2019 г. е първият участник, който влиза в българското издание на формата, след..
Тази вечер певицата Божана Иванова ще бъде специален гост във втората вечер на фестивала „Лято Арт“, съобщиха от община Шумен. Тя ще изпълни свои авторски песни и кавъри на световни хитове. Божана Иванова е родом от Несебър и е завършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, специалност „Поп и джаз пеене“. Иванова е дъщеря на..
През юли България беше домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Заради липсата на време за организацията на голямото събитие то се проведе не в София, а в Париж в централата на институцията. Според правилата на ЮНЕСКО, страна, която се е ангажирала с домакинство, но се отказва, все пак поема разходите за събитието...
Ясно
Разкъсана облачност