Столицата на оперетата у нас безспорно е Шумен, когато на 10 май 1914 г. е изигран първият спектакъл „Кармозинела“ под диригентството на Велико Дюкмеджиев. Той е музикантът, който създава и шуменската оперетна дружба, просъществувала почти до края на Втората световна война. През това време са поставени 30 заглавия, които са изиграни между 300 и 500 пъти, съобщи Антония Панева, началник на шуменския архив.
Народното читалище „Добри Войников - 1856“, Държавният архив в Шумен, както и Симфониета Шумен тази вечер организират концерт и изложба по повод 110-та годишнина от първото оперетно представление в България.
На сцената, освен оркестъра, ще излезе и смесеният хор „Родни звуци“ с диригент проф. Николай Андриянов.
В концерта „На оперета в Шумла“ участват солистите Дарина Горанова - сопран, Елеонора Джоджоска - сопран и Синюй Бао - тенор, които ще зарадват публиката с обичани арии от известни опери и оперети от Жорж Бизе, Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Франц Лехар, Имре Калман, Йохан Щраус-син, Волфганг Амадеус Моцарт и Георг Фридрих Хендел. На диригентския пулт застава Славил Димитров.
Преди концерта от 18:00 часа ще бъде открита експозицията за музикалното дело в Шумен, подготвена от Народното читалище „Добри Войников“ и Държавен архив - Шумен.
В изложбата ще може да се види снимката на първия оркестър на Михай Шафран, която се счита и за първата снимка в България, афиши от различни спектакли, фтографии на музикални дейци в Шумен, както и Устава на оперетната дружба.
Концертът и откриването на експозицията ще бъдат в читалище „Добри Войников“.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Антония Панева.
Изключително сърдечен и интелигентен човек, който раздава любов. Това изречение съставиха за своя преподавател част от студентите на проф. д-р Ростислава Тодорова-Енчева от Шуменския университет, която си тръгна от нас миналата година на Богоявление. 30 от нейните възпитаници подредиха изложба в памет на своя учител, който си отиде само на 48..
Изключително успешна година изпрати силистренският режисьор, продуцент и сценарист Адриан Ал Жазар. С филма си "Баща", който направи по повод 10 години на филмовата си къща, пожъна успех в няколко Международни филмови фестивали за късометражни филми - форуми на най-високо ниво. Годината за Адриан Ал Жазар започва с нови амбиции, с нов филм и план за още..
Рекордна посещаемост през изминалата година отчита художествената галерия в Силистра, съобщава за БТА директорът Йордан Колев. По негови данни, културната институция е била посетена от над 5700 души, като от тях над 1000 са ученици. През миналата година те са имали възможност да разгледат 16 изложби. Сред най-значимите експонати са били платна..
Регионалният исторически музей в Русе е един от най-успешно работещите с посетители музеи в страната, които осъществяват стотици събития на година. Най-много внимание се обръща на учениците, като така се създава млада и подготвена публика за всичко онова, което се съхранява и разказва в музея. Не са малко и любопитно направените..
Годината, която изпращаме, беше противоречива в много отношения. Година на контрасти и предизвикателства, година на бурно развитие на технологиите, година на въпроси и отговори. През пролетта ЕС прие първия в света акт за Изкуствения интелект, който има за цел на гарантира отговорната му употреба. Изкуственият интелект отваря възможности, които..
Прекрасните текстове и музиката на легендарната група „Тангра“ ще звучат навръх Нова година в Шумен. Музикантите ще забият на откритата сцена в парка до общината от 22:30 часа. За публиката ще бъдат изпълнени „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта без, която не можем“, „Оловният войник“ и още от любимите парчета на групата, създадена от великия..
Гласовити таланти от шест града в България представиха нова интерпретация на авторската песен „Малка моя Коледа“. Музикалната школа „New voices” в Търговище с вокален педагог Десислава Станкова сътвори коледно вълшебство по музика и аранжимент на популярния композитор Димитър Атанасов и текст на поетесата Бистра Александрова. Музикалната приказка е..
Предимно облачно
Разкъсана облачност