Икономиката при Тръмп

След като кошмарът на либералните икономисти се сбъдна и Доналд Тръмп бе избран за втори път за президент на САЩ, е нормално да се опитаме да си представим какво ще донесе той в икономически план.

Може би трябва да припомним, че 23-ма американски нобелови лауреати за икономика публикуваха отворено писмо преди изборите, призовавайки за гласуване в полза на конкурентката на Тръмп, Камала Харис.

И така, с какво изглеждаше толкова страшен за тях Тръмп, както по отношение на американската, така и на световната икономика.

Първо, Тръмп е синоним на мито. В предизборната си кампания той дори заяви, че това е най-прекрасната думичка в речника. Обещаваше да наложи всеобхватно мито от между 10 и 20% за всички страни, с които САЩ търгуват и 60% за Китай.

Митото, както знаем, се поема в голяма степен, ако не и изцяло, от потребителите в една икономика. Това, което вносителите трябва да платят на държавата, те го калкулират в цените на своите стоки. Затова се смята, че увеличените мита на Тръмп ще вдигнат инфлацията в САЩ.За нея ще допринесат и репресивните мерки, които той обещава спрямо имигрантите.

Освен това новите мита ще намалят износа на Америка, тъй като ще засегнат междинни стоки, които американските фирми вграждат в своите крайни продукти.

Но може би най-страшното е, че те ще възвестят нова ера на глобален протекционизъм, ако приемем, логично, че търговските партньори на САЩ отговорят с реципрочни мита. След като веднъж се разпалят митническите войни, прекратяването им може да отнеме дори десетилетия. Такива са били годините между двете световни войни, в които растежът е бил занижен.

Това ще се материализира по две линии. Първо, както знае всеки студент по икономика, митата са игра не просто с нулева, а даже с отрицателна сума. Нулева сума е взаимодействие, при което печалбата на едни е загуба за други. В случая с митата обаче теоретично е доказано, че не просто се преразпределят средства по оста вносители-държава-потребители, а и се губи търговия, т.е. просперитет.

Вторият проблем с митата е, че растежът страда и откъм ефективност. При митническа война вече не най-ефективният производител е възнаграден. Спира да действа законът за сравнителните предимства в световната търговия. Защитават се политически чувствителни отрасли с концентриран интерес на заетите в тях, за сметка на други, в които интересът на работниците е разпръснат. Именно вторите ще пострадат от ответните мита.

Вторична жертва от една световна митническа война ще е и глобалният зелен преход, тъй като най-ефективният производител на електрически автомобили в света, а и други зелени стоки – Китай – е основна митническа мишена не само на Америка, но и на Европа.

Тръмп обещава също така данъчни облекчения – по-точно удължаване на изтичащите такива, приети през първия му мандат, както и разхлабване на регулациите. Критиките са, че тези мерки са насочени предимно към заможните граждани и големите корпорации за сметка на обикновения американец.

Един икономически институт пък излезе с изследване, според което дългът на САЩ, който наближава 125% от БВП, при политиките на Тръмп ще нарасне с допълнителни 7,5 трлн. долара в рамките на десет години. Брутният вътрешен продукт на САЩ (сумата на всички стоки и услуги, произведени за една календарна година в страната) е към 27,5 трлн. долара. При президентство на Харис се смяташе, че дългът ще се увеличи само с 3,5 трлн.

Тук някои ще се запитат защо пазарите в САЩ реагираха положително на избирането на Тръмп. Ами защото бизнесът и инвеститорите по презумпция са краткосрочно ориентирани – те си гледат митническата протекция, занижените данъци и разхлабените регулации. Вторичните ефекти от загубата на просперитет ще дойдат по-късно и дори теоретично перфектни машини за анализ на информация като пазарите ще реагират със закъснение. Те също са подвластни на емоциите и късогледството.

Със сигурност много български фирми се чудят и какво ще е въздействието на Тръмп върху долара. Тук цари неяснота.

Той по принцип е застъпник за евтина валута с цел подпомагане на американския износ и свиване на търговските дефицити на САЩ, особено този с Китай, когото Вашингтон обвинява в умишлено обезценяване на юана.

Бюджетните дефицити, които се очаква да нараснат при Тръмп, обаче са проинфлационни, което ще накара Федералният резерв (централната банка на САЩ) да поддържа високи лихви, така правейки долара по-привлекателен спрямо останалите валути.

Други сложни икономически взаимозависимости също неутрализират влиянието на различните потенциални политики на Тръмп върху курса на долара.