Даниела Тодорова и Тодор Тодоров представят своята изложба „България. Иновации и традиции“ днес - 12 ноември, от 17:30 ч. в ХГ „Елена Карамихайлова“ в Шумен. Експозицията ще остане в залата на галерията до 10 декември. Събитието в Шумен ще бъде премиера за България, след като изложбата гостува успешно в две галерии в Брюксел, в галерията на Европейския съд в Люксембург и в Българския културен институт в Берлин.
На откриването ще прозвучат творби на шуменски класици в изпълнението на Камерен състав към Симфониета Шумен: Гергана Петрова, Теодора Юлкова и Галя Ушева. Водещ ще бъде програмният директор на Jazz FM Светослав Николов.
Мисията на проекта е да представи фрагменти от древното духовно наследство на България, повлияло върху европейската история и култура. Експозицията е от произведения на съвременното изкуство, съчетаващи посланията от хилядолетна история с визуалния облик на музиката в скулптурите на Тодор Тодоров и свитъците на Даниела Тодорова. Творбите показват дълбоките връзки на България с останалите европейски страни чрез митове, ритуали, легенди, музика и архeтипи. С езика на хартията и бронза символично са представени тайнствата на древните траки и на богомилите, показани са достиженията на християнската култура и на писмеността.
Организатори са Художествената галерия „Елена Карамихайлова“, фондация „Аматерас“ и радио Jazz FM, в партньорство с община Шумен и финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Д-р Тодор Тодоров е известен на световната сцена като творец в областта „ЕлементаЛна скулптура“, като включва природните енергии в произведенията си. Монументален скулптор, познат с произведенията си в градската среда, той е автор на Водната каскада „13 века България“ в Шумен.
Даниела Тодорова е автор в областта на хартиеното изкуство и куратор в сферата на изящните изкуства.
Чуйте интервю на Мина Денева с Даниела Тодорова.
Ако беше добър по математика, художникът Румен Райнов сега щеше да бъде капитан на кораб, но от това изобразителното изкуство щеше да загуби много. Без да му върви със смятането, лесно е преброил, че 45 години от общо 60 житейски, вече е неразривно свързан с изобразителното изкуство. Завършил Художествената гимназия в Трявна, продължил в..
120-годишен кабинетен роял, който е бил собственост на първия концертмайстор на Русенския симфоничен оркестър, бе дарен на Държавната опера в Русе. Инструментът е част от музикалната история на града, а дарението допълва събитията, посветени на 75-годишнината от основаването на оперния театър. Кабинетният роял на Христо Дюлгеров - първият..
Младите цигуларки Магдалена Каменова и Тодорка Христева гостуват на Симфониета Шумен в концерт от цикъла „Класика и романтизъм“. На шуменска сцена те ще представят Концерт за две цигулки в ре минор от Йохан Себастиан Бах и "Навара"- испански танц за две цигулки и оркестър от Пабло де Сарасате. Под палката на Любомир Денев-син публиката ще се наслади..
Сборникът от Осмата национална конференция „Пътуване към България“ в памет на проф. Иван Йорданов беше представен в Археологическия музей във Велики Преслав. Под наслов „Наука, образование, културно-историческо наследство. В памет на проф. д.и.н. Иван Йорданов“ са публикувани над 30 статии. Сред авторите са колеги, последователи, ученици и приятели на..
57 филма се състезаваха в деветото издание на фестивала за мобилно кино„Кино в длан”. Награждаването на финалистите ще се проведе в събота - 30 ноември, от 17.00 часа в зала „Сава Доброплодни“ на Народно читалище „Добри Войников“ в Шумен. Голямата награда на фестивала по традиция ще бъде връчена от кмета на община Шумен проф. Христо Христов...
ХIV-то издание на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Съзвездие“ ще се проведе на 23 и 24 ноември в концертната зала на Общинския младежки дом в Шумен. Входът е свободен. В надпреварата ще участват изпълнители от цялата страна, разпределени в четири възрастови групи: I група – до 7 години; II група – от 8 до 11..
Книгата „Ататюрк. История на идеи“ ще бъде на вниманието на шуменската публика тази вечер от 17:30 часа в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“. Изследването е дело на професора по история на късната Османската империя в университет в Принстън М. Шюкрю Ханиоглу. Поредното проучване за Мустафа Кемал Ататюрк не е поредната биография..