Национален информационен семинар „Българският Кирило-Методиевски културен маршрут – част от културния маршрут „Кирил и Методий“ на Съвета на Европа“ се провежда днес и утре във Велики Преслав. Събитието се организира от Кирило-Методиевския научен център при БАН и Археологическия музей във Велики Преслав и е под патронажа и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
В двудневния форум ще участват представители на Института за културните маршрути в Люксембург, на Мораво-Словашкия музей в Чехия, представители на Варненската и Великопреславска митрополия, на читалища, библиотеки, музеи, религиозни храмове и манастири, както и на туристически организации.
През 2021 г. културният маршрут на Кирил и Методий стана един от 48-те културни маршрута на Съвета на Европа, а кирилометодиевската писмена, религиозна и културна традиция още веднъж беше призната за неделима част от европейското културно наследство, припомни директорът на Археологическия музей във Велики Преслав Александър Горчев.
Националният информационен семинар има за цел да популяризира идеята за културните маршрути на Съвета на Европа, каза проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския център при Българската академия на науките. Той е разделен на 4 панелни сесии.
В рамките на програмата ще бъдат открити две изложби. „По следите на учениците – Кирило-Методиевският културен маршрут в България“, която представя неголяма част от местата на паметта на светите Седмочисленици по българските земи като опорни точки на бъдещия национален маршрут. Втората изложба е на художничка от Благоевград, която по нетрадиционен начин е смесила глаголическите букви с изящното изкуство.
В края на днешния ден ще бъде прожектиран филм на Александър Томов–син, специално за Кирило-Методиевския център, посветен на този маршрут в България.
Археологическият музей „Велики Преслав“ в старата столица изпраща 2024 г. с туристически поток от 30 000 посетители. Това са само туристите, преминали през музея и са повече от предходната година, но не и от гостите през 2019 г. Тя беше най-силната досега с повече от 34 хиляди туристи. Ръководството на културната институция се надява, че максимумът ще..
Предпоставките за тежки катастрофи се увеличават по време на празнични почивни дни, като най-често причините са употреба на алкохол, неправоспособност, превишена скорост и неправилно изпреварване. За това предупреждават от полицията и добавят, че към тези причини се прибавят и зимните условия по пътищата и образуването на колони по най-натоварените..
Две жени са в болница след катастрофа, съобщават от полицията в Шумен. Сигналът за пътно произшествие по пътя между Шумен и Велики Преслав до село Хан Крум е получен в оперативната част от Областната дирекция на МВР в Шумен в 13:40ч. По първоначални данни лек автомобил „Киа“, управляван от 47-годишен мъж от Велики Преслав, е излязъл от пътя и се..
Огромна сурвакница направиха в с. Осмар. Височината ѝ е над три метра. Конструкцията е специална изработка – направена е от ракита с вградени дрянови клонки. За украсата на сурвакницата са използвани килограм вълна; разноцветни усукани конци прежда; няколко низа пуканки, тиквени семки, сушени чушки, плодове и чесън; малки кравайчета и монета на върха..
Археологическият музей „Велики Преслав“ в старата столица изпраща 2024 г. с туристически поток от 30 000 посетители. Това са само туристите, преминали през музея и са повече от предходната година. Ръководството на културната институция се надява, че максимумът ще бъде надминат догодина след излъчените два филма за археологичасия музей, след..
Десет водопровода с обща държина от 6,5 км. са подновени през тази година в пет населени места от община Велики Преслав. Това са селата Златар, Имренчево, Кочово, Мостич и Суха река. След приключилите ремонти, на стойност над 2.5 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони, са асфалтирани първите три улици в Кочово. С 5.3 млн. лв.,..
Рождество е един от празниците, които все по-често свързваме с подаръци и пълни трапези. Те не са никак лошо допълнение към празника, но едно от нещата, които много православни християни правят на днешния ден е и да влязат в храма. За какво се помолиха на Коледа шуменци и какво пожелаха на всички хора, чуйте от репортажа на Жулиета Герова.