Имаме златен шанс за еврозоната

България е на косъм от изпълнение на последния критерий за влизане в еврозоната. Средногодишната инфлация у нас към края декември от 2,6% беше само с 1,6 процентни пункта над средната за трите страни на ЕС с най-ниска инфлация - Литва (0,9%), Финландия (1%) и Италия (1,1%) - при максимално допустимо превишение от 1,5 пункта. Попитахме Адриан Николов от Института за пазарна икономика как можем да се вместим. 

За да покрием ценовия критерий за приемането на еврото, най-вероятно ще се наложи изваждането на някоя страна от трите с най-ниска инфлация в ЕС и заместването й с друга, но в момента няма формални основания за това – няма държава, която изкуствено да ограничава цените си, каквито случаи е имало в миналото при приемането на нови членки на единния валутен блок. Такова решение обаче може да бъде взето по политически причини, тъй като България е много близо до еврозоната, заяви Николов за Радио Шумен.

Той смята, че сега е най-удачният времеви отрязък за последната стъпка, тъй като през лятото инфлацията у нас се очаква да се засили.

Ценовият критерий е моментна снимка и не трябва да се поддържа, след като веднъж вече е изпълнен, но критерият за бюджетен дефицит до 3% от БВП отразява както изпълнения бюджет за 2024 г., така и този, който предстои да бъде заложен за 2025 г., пояснява икономистът.

Като законодателство като цяло сме готови за еврото, но не е ясно доколко са готови контролните органи, които трябва да предотвратят спекула с цените, предупреждава той.

Според него основните ползи от приемането на еврото са елиминирането на разходите по превалутиране, които възлизат на половин милиард лева годишно, както и вдигането на кредитния ни рейтинг, което ще означава повече чужди инвестиции. В геополитически план пък се вграждаме още по-силно в евроатлантическата орбита, завършва Николов.