Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък. Стига се до парадокс, при който на 3 март, но през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, като символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. След отстраняването на земеделците от власт с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, празникът е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. През годините на Втората световна война, когато България е съюзник с Третия райх, воюващ срещу СССР (1941-1944), самата тя не обявява война на Съветския съюз, а датата продължава да се отбелязва, макар и скромно.
След символичната Съветско-българска война през септември 1944 г., съпътствана от комунистически преврат, и последвана от 2-годишна съветска окупация, страната е обявена за Народна Република през 1946 година. Комунистическите власти започват преговори с Югославия за създаване на Балканска федерация с посредничеството на СССР. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и руския империализъм и през 1951 г. е отменен. Следва продължителен период през който 3-ти март не се отбелязва като празник. При постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на тогавашния Държавен съвет на Народна република България, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г. Опозицията от СДС го приема за да отпадне дотогавашния национален празник свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекса на труда, като денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.[1] Идеята е инициирана от новореформираната БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР. Какво показва историческия преглед и защо до ден днешен националния ни празник предизвиква дебати в историческите среди и сред обществото.
На днешния ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Царя Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Традиционни празненства има и на паметника на Шипка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя, в състава на която влизат казаци, руснаци, молдовци, украинци и финландци, както и многобройни доброволци и българските опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния. Малко известен факт е, че в боевете на Шипка от 9-11 август 1877г. участва и един японски самурай, който доживява до Освобождението и след това в мемоарите си разказва за героизма на българското опълчение.
Чуйте интервюто на Радослав Генчев с проф. Петко Петков
„Управляващите дадоха исторически шанс на ПП-ДБ да си сменят наратива от изток-запад, свързан с еврото, на наратива статукво-промяна“ , каза политологът от агенция „Мяра“ Светлин Тачев. Според Тачев, ПП-ДБ бяха в патова ситуация, защото трябваше да критикуват правителството като опозиция, но от друга страна го подкрепяха във връзка с влизането в..
От днес в Алфатар ще има паметник на Васил Левски. Официалното му откриване ще бъде в 11:00 часа днес в центъра на града. Паметникът е дарение от проф. д-р Иван Гаврилов, който е завеждащ на Клиниката по гръдна хирургия в Националния център по онкология "Проф. Иван Черноземски". Проф. Гаврилов е роден в ломското село Василовци. Разказа, че..
Една от най-активните и вдъхновяващи личности в сферата на образованието е Благовеста Ценова , ръководител на образователен център „Дворецът на децата“ в Русе. Със страст към иновациите и мисия да превърне знанието в приключение тя стои зад редица проекти, които развиват креативността и увереността на младите. Един от тях е новият..
Обредният дом в Тутракан е най-красивият в България. В красивите зали на сградата, освен сключване на бракове, се провеждат и научни конференции, тържествени сесии на Общинския съвет, симпозиуми, връчване на дипломи и културни събития. А утре от 17:00 часа в сватбената зала ще бъде отбелязана 40-ата годишнина на Обредния дом. В програмата са..
Пожарите не подбират и не предупреждават. Това могат да потвърдят жителите на хитринското село Развигорово, които миналия понеделник се разминаха на косъм с най-страшното. Огънят, който пламна близо до селото, достигна само до една необитаема къща. Изпепелени обитаеми къщи и пострадали хора нямаше, благодарение на пожарникарите и доброволците,..
Тази вечер от 18:00 часа с открит урок завършва лятното балетно училище с ръководител Весела Иванова към НЧ „Добри Войников - 1856“. Весела е живяла над 30 години в Италия и е посветила живота си на изящното изкуство. Чуйте интервюто на Яна Косева с Весела Иванова, която разказва за качествата, които развива балетът и кога е подходящо за едно дете..
Над 60 деца от Детска градина „Звънче“ и ученици от летните занимални в Шумен посетиха образователния концерт на арфистката Яна Дойнова, който се проведе по-рано днес в камерната зала на НЧ „Добри Войников - 1856“. Концертът започна с пленяващ разказ за историята на инструмента арфа, продължи с викторина за децата в публиката, които разказаха..