4
Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък. Стига се до парадокс, при който на 3 март, но през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, като символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. След отстраняването на земеделците от власт с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, празникът е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. През годините на Втората световна война, когато България е съюзник с Третия райх, воюващ срещу СССР (1941-1944), самата тя не обявява война на Съветския съюз, а датата продължава да се отбелязва, макар и скромно.
След символичната Съветско-българска война през септември 1944 г., съпътствана от комунистически преврат, и последвана от 2-годишна съветска окупация, страната е обявена за Народна Република през 1946 година. Комунистическите власти започват преговори с Югославия за създаване на Балканска федерация с посредничеството на СССР. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и руския империализъм и през 1951 г. е отменен. Следва продължителен период през който 3-ти март не се отбелязва като празник. При постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на тогавашния Държавен съвет на Народна република България, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г. Опозицията от СДС го приема за да отпадне дотогавашния национален празник свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекса на труда, като денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.[1] Идеята е инициирана от новореформираната БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР. Какво показва историческия преглед и защо до ден днешен националния ни празник предизвиква дебати в историческите среди и сред обществото.
На днешния ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Царя Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Традиционни празненства има и на паметника на Шипка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя, в състава на която влизат казаци, руснаци, молдовци, украинци и финландци, както и многобройни доброволци и българските опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния. Малко известен факт е, че в боевете на Шипка от 9-11 август 1877г. участва и един японски самурай, който доживява до Освобождението и след това в мемоарите си разказва за героизма на българското опълчение.
Чуйте интервюто на Радослав Генчев с проф. Петко Петков
Близо 200 ученици от Разград участваха в работилници по безопасност на пътя, организирани по проект, който залага на нетрадиционен подход – бъдещите шофьори да се образоват от лични истории на потърпевши и виновни за катастрофи. Разтърсващите случаи са станали по пътищата на Словения, Гърция и България. Общо 25 въздействащи интервюта за тях с..
В месеца на големите намаления - ноември, когато отвсякъде „валят“ промоции, трябва да се внимава с особено примамливите намаления. „Ще има много примамливи, но измамни оферти“, предупреди Цветан Христов, който оглавява териториалния отдел на Комисията за защита на потребителите за областите Русе, Разград, Силистра и Търговище. Онлайн..
Със студентката Мелани Панайотова ви запознахме в първия й учебен ден в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Диагнозата „Детска церебрална парализа“ не попречи на амбициозното момиче да избере нелеката специалност „Турска филология с бизнес комуникация“. „Направиха парапет, за да улеснят придвижването ми в общежитието“, каза..
Ако сте от село Стеврек и съдбата ви е запратила да работите в чужбина, а сега се върнете за празниците, със сигурност ще го откриете променено в положителен смисъл. 6 км водопроводи са подменени, разкопаните улици за това вече са преасфалатирани. Ако догодина се ремонтират още две, селото ще бъде със 100% нови улици, казва кметът трети мандат Ружди..
Общинската администрация в Търговище предлага изчисление на таксата за битови отпадъци да става по нова методика. Това няма да увеличи размера на заплащаните суми, но ако се случи за някои от имотите, ще бъде в минимален размер до 10 лева, каза началникът на отдел „Местни данъци и такси“ Станислава Йорданова пред Радио Шумен. Предлаганите промени..
За да сте спокойни, че няма да сгрешите при превалутирането от 1 януари 2026 г., използвайте дебитна или кредитна карта при извършване на покупка. Това съветват от асоциацията „Активни потребители“. През целия месец януари може да се плаща и с лева, но рестото задължително е в евро. Така ще намали рискът от ситуацията, в която търговецът ще трябва..
Румънката Андра Дочева е от хилядите чужденци у нас, които остават да живеят в България заради любовта. 37-годишната стилистка среща съпруга си в социалните мрежи покрай общата им работа за световна марка за фризьорски продукти. Първоначално общуването между Андра и бъдещия ѝ мъж Асен се свежда до приятелство във Фейсбук, което с времето..