Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък. Стига се до парадокс, при който на 3 март, но през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, като символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. След отстраняването на земеделците от власт с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, празникът е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. През годините на Втората световна война, когато България е съюзник с Третия райх, воюващ срещу СССР (1941-1944), самата тя не обявява война на Съветския съюз, а датата продължава да се отбелязва, макар и скромно.
След символичната Съветско-българска война през септември 1944 г., съпътствана от комунистически преврат, и последвана от 2-годишна съветска окупация, страната е обявена за Народна Република през 1946 година. Комунистическите власти започват преговори с Югославия за създаване на Балканска федерация с посредничеството на СССР. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и руския империализъм и през 1951 г. е отменен. Следва продължителен период през който 3-ти март не се отбелязва като празник. При постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на тогавашния Държавен съвет на Народна република България, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г. Опозицията от СДС го приема за да отпадне дотогавашния национален празник свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекса на труда, като денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.[1] Идеята е инициирана от новореформираната БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР. Какво показва историческия преглед и защо до ден днешен националния ни празник предизвиква дебати в историческите среди и сред обществото.
На днешния ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Царя Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Традиционни празненства има и на паметника на Шипка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя, в състава на която влизат казаци, руснаци, молдовци, украинци и финландци, както и многобройни доброволци и българските опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния. Малко известен факт е, че в боевете на Шипка от 9-11 август 1877г. участва и един японски самурай, който доживява до Освобождението и след това в мемоарите си разказва за героизма на българското опълчение.
Чуйте интервюто на Радослав Генчев с проф. Петко Петков
Приемането на християнството през 865 година, по време на богомъдрия Борис Михаил, е държавен акт, равен по значимост на създаването на държавата, каза днес вицепрезидентът Илияна Йотова по време на научната сесия в Шуменския университет ,,Епископ Константин Преславски“. Събитието е посветено на 1160 години от покръстването на България и 1170..
Вицепрезидентът Илияна Йотова ще посети Плиска и Шумен. Тя ще се включи в честванията на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на глаголицата. Тази вечер от 18:15 часа вицепрезидентът Йотова ще присъства на благодарствен молебен, отслужен от българския патриарх Даниил в Националния историко-археологически..
За коректни трудово-правни и човешки взаимоотношения между работодателите и работещите призова областният координатор на КНСБ в Шумен Радостин Павлов. Той бе гост в студиото на РШ в международния ден на труда 1 май. „Добри работници се намират трудно и работодателите трябва да направят необходимото, за да ги задържат. Ако обаче работникът е решил, че..
Протези за ръце и крака, инвалидни колички, патерици и слухови апарати са помощните средства, за които пациентите най-често кандидатстват пред НЗОК. Право да кандидаства за помощно средство има всеки пациент с увреждане, дори ако не е здравноосигурен. Заявление се подава в съответната Районна здравна каса след насоки от лекарска комисия...
Още две учебни заведения в Североизтока може да затворят врати. Това са Основното училище „Христо Ботев“ в село Памукчии и Основното училище „Васил Левски“ в село Мировци. И двете в община Нови пазар. Ако и на тези образователни средища, които имат вековна история, увиснат катинари, общината ще остане всичко на всичко с 6 учебни заведения...
В рубриката „Лицата на живота“ тази седмица избрахме да ви срещнем с един от тримата водолази в Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Шумен – старши инспектор Георги Вълков. Една рядка професия, която изисква отлично здраве, издръжливост, добра психика или казано по друг начин – професия за смели хора, които не се..
Много хора се надяваха, че Доналд Тръмп ще бъде следващият Роналд Рейгън в Републиканската партия, обясни за Радио Шумен политологът проф. Добромир Добрев. Очакванията бяха, че президентът на САЩ ще води разумна, твърда и умерено консервативна политика. „Не се получи, но сега във втория мандат нещата станаха още по-гръмки. На моменти пародийни“,..