Социален дом за пример

Какво означава да посветиш 15 години от живота си на хора с психични разстройства – не в изолация, а в доверие, съвместен труд и човешка грижа? Влизаме зад вратата на едно място, където се изпращат "колети от името на близките“, където беседките и цветята са изградени с участието на обитателите, и където една "благородна лъжа“ може да донесе най-чистата усмивка. Това не е просто социална услуга – това е общност. Общността в Защитеното жилище за хора с психични разстройства в Дулово.

Към момента в община Дулово функционират два центъра за настаняване от семеен тип и едно Защитено жилище за хора с психични разстройства, разположено в сградата на болницата. Освен тях действат и Център за обществена подкрепа, както и Център за социална рехабилитация и интеграция. В село Правда работи и Дом за пълнолетни лица с психични разстройства, където са настанени 34 души, а в Дулово – 38, съобщи кметът инж. Невхис Мустафа:

"Дейността на този тип домове е благодарение не само и единствено на кмета, а и на директорите, на ръководството на тези домове. Те така или иначе вършат тази работа. При тях има публичност. Страшно много дарения има, което означава, че това е заразно. Хора идват, виждат и знаят какво се случва с техните дарения, което наистина е един добър вид на управление на такава дейност. Този вид услуги, поне в община Дулово, са разпознаваеми".

В село Правда предстои реализация на нов проект – изграждане на два центъра за настаняване от семеен тип за хора с психични разстройства и един дневен център с почасови социални услуги. Проектът е на стойност близо 3,9 милиона лева, със строително разрешение и предстои избор на изпълнител. Действия, които говорят за отговорност, развитие и човешко отношение, а последното го има достатъчно в Защитеното жилище за хора с психични разстройства в Дулово, където вече 15 години директор е Стоянка Димитрова. Тя признава – началото е било трудно, но днес се чувства удовлетворена от постигнатото:

"Ние продавахме сувенири, продавахме мартеници, продавахме всичко, защото имахме едни задължения за плащане в началото и така започнахме и продължаваме да правим. Нещо все ни човърка, че трябва да правим, нещо да вършим, да усъвършенстваме. Обитателите на дома работят заедно с нас. Момчетата знаят къде са складовете, дават им се ключовете, те отиват, взимат каквото е необходимо. Можем да им имаме доверие".

Павел е председател на Домсъвета. Завършил е Софийския университет със специалност "Математика". Обича да чете философия, теоретична физика и социология. Денят в Защитеното жилище започва с физзарядка:

"С много модерни упражнения, защото аз по принцип се интересувам от спорт и още, като дойдох тук през ноември 2009 година, след това през януари започнах и разходки, и спортуване. През 2014 година ходихме до Румъния, до град Бъняса".

Сред момчетата – както с обич ги наричат – има музиканти и художници, други разказват вицове, трети са сръчни в ремонти и строителство. Имат си и куриер – отива навсякъде: до Пощата, Общината, Данъчното, Банката – и винаги се връща навреме.

И както казва директорката Стоянка Димитрова – "Те не искат звезди от небето“ – искат усмивка, внимание и възможност да бъдат полезни. Могат да работят, могат да живеят извън институциите – стига системата да им даде този шанс, а докато чакат… продължават – с достойнство и с благодарност към всяка протегната ръка.