7
Даваме ли си сметка, че красотата на немалко обществени сгради у нас, строени в миналото, се дължи на един творец, за когото почти нищо не се знае.
Украинецът Михайло Парашчук е автор на някои от най-добрите скулптурни фасади на сгради в столицата и в други региони на страната.
Скулпторът пристига в България през 1921 г. и остава тук до края на живота си през 1963 г. Дело на Парашчук са външната декоративна украса на СУ „Св. Климент Охридски“, на Народния театър „Иван Вазов“, на Канцеларията на Народното събрание и на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Друга украинска архитектка и художничка Юлия Красовска се е заела с мисията повече хора да научат за таланта на нейния сънародник и така създава пътуващата изложба „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“.
В експозицията, която гостува в Регионалния исторически музей в Русе, са подредени маслени платна и акварелни картини, изобразяващи култови сгради от столицата и архитектурни детайли от работата на твореца по здания, намиращи се в Русе, Бургас, Перник и Кърджали.
Въз основа на архивни данни и повече от шестгодишни проучвания, архитектката разкрива творчеството на Михайло Парашчук както в София, така и извън нея.
Посетителите в изложбата ще се запознаят с малко известни факти от живота на бележития скулптор, прекарал целия си професионален път в България, казва Юлия Красовска.
Изложбата „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“ ще гостува в зала „Русе“ на Историческия музей до 18 юли.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Юлия Красовска.
Отличие в специалната селекция за преводни хайку на ежегодните награди „Haiku Frontiers Awards“ получи Владислав Христов. Това е поредно отличие за родения в Шумен поет, който продължава да бъде сред най-награждаваните автори у нас. Философската дълбочина в неговата поезия е както отражение на динамиката на нашето съвремие, така и мост към..
Герой в днешната рубрика ,,Лицата на живота“ е младата шуменска поп изпълнителка Силвена Костова. Тя е професионална певица с богат сценичен опит в страната и чужбина. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" специалност "Поп и джаз пеене". Твърди, че за нея музиката е не просто професия, а начин на живот. Работата ѝ като певица извън България я..
С вечер, посветена на джаза, завършва програмата на третото издание на „Лято Арт“ - 2025 г. На специално изградената сцена в градинката на НЧ „Добри Войников-1856“ за шуменската публика ще свирят трио в състав: Венци Благоев – тромпет, Невилиян Гемижев – кларинет и саксофон, Димитър Благоев – китара и банджо. Яна Косева разговаря с Венци Благоев..
Четвъртата вечер от програмата на „Лято Арт“ е посветената на театралното изкуство. От 19:00 часа в градинката пред НЧ „Добри Войников -1856“ ще гостува известният актьор, режисьор и сценарист Робин Кафалиев. Той ще разкаже интересни моменти от своя живот и професионалния си път, ще ни отведе на различни сцени, пред и зад камерата. Чуйте интервю на..
Прочутият цигулар с корени от Смядово Светослав Радославов - Свет е гост в третата вечер от програмата на фестивала "Лято Арт", който се провежда в Шумен. Над 25 години Свет Радославов живее в САЩ, през 2016 г. участва в „Америка търси талант“ и става сензация, а през 2019 г. е първият участник, който влиза в българското издание на формата, след..
Тази вечер певицата Божана Иванова ще бъде специален гост във втората вечер на фестивала „Лято Арт“, съобщиха от община Шумен. Тя ще изпълни свои авторски песни и кавъри на световни хитове. Божана Иванова е родом от Несебър и е завършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, специалност „Поп и джаз пеене“. Иванова е дъщеря на..
През юли България беше домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Заради липсата на време за организацията на голямото събитие то се проведе не в София, а в Париж в централата на институцията. Според правилата на ЮНЕСКО, страна, която се е ангажирала с домакинство, но се отказва, все пак поема разходите за събитието...
Ясно
Разкъсана облачност