7
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет.
В 24 платна е разказана историята на българските комикси, издавани от времето на Царство България до наши дни. Показани са стиловете на много художници, рисували истории в картинки по разнообразни сюжети. Прави впечатление, че историческите комикси у нас са особено популярни.
„Първоначално са публикувани в периодичния печат – в различни вестничета и списания. През 80-те години, по инициатива на Людмила Живкова, започва създаването и разпространението на списание „Дъга“, каза Веселин Чакъров. Той е асистент в Шуменския университет, но е и участник в изложбата.
В България си нямаме супергерои. Тази роля се заема от популярни владетели или революционери, но ярък български комиксов образ е тракийският роб Спартак.
„Въпреки че тогава България не е съществувала като държава, той е свързан с българските земи. Спартак присъства в списание „Дъга“. Навремето Георги Шуменов го рисува, като преди това първият епизод е бил на покойния вече Владимир Коновалов“, разказа Чакъров.
В изложбата са показани издания на комикса „Шарен свят“ (1939 – 1942), в чието лого изненадващо присъства един от най-известните герои на Уолт Дисни.
„Доналд Дък е бил най-популярен по това време. Тогава се е наричал Патаран. А Мики Маус е бил мишокът Мики“, уточнява Григор Петров, колекционер и комиксов изследовател.
„Докато търсихме материали за изложбата, установихме, че не е вярно, че по време на комунизма комиксът е бил забранен. Оказа се обаче, че има огромно количество издания, излизали в периода 1945 – 1990 г.“, разказа Петров.
След спирането на списание „Дъга“ популярността на комиксовата култура у нас започва да спада. Това има логично обяснение, добави Петров.
„Комиксът като изкуство е много скъп за създаване и без подкрепа от държавата е трудно да се случват подобни инициативи“, обясни колекционерът. Той отбеляза, че в България интересът към графичните разкази отново нараства.
Подробностите чуйте в репортажа на Стоян Стоянов.
70 години от създаването на шуменската Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ се навършват тази година. В чест на годишнината екипът ѝ е подготвил редица събития, обединени в програма „Срещи в галерията“. В по-голямата си част събитията са организирани в сътрудничество с училища, читалища и школи от Шумен. Срещите ще се провеждат на втория етаж..
Художникът Красимир Арсов представя нова изложба, в която се връща към малкия формат и ранните си пейзажи. Тя ще бъде открита в 17.30 ч. в изложбената зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Творбите му включват морски композиции, рисувани по въображение, които контрастират с познатия му абстрактен стил. Арсов споделя, че..
14 студентски творби в жанра екслибрис са включени в първата изложба в галерията на Шуменския университет за тази учебна година. Графичният жанр първоначално е възникнал като книжен знак или печат, показващ кой е собственикът на изданието. Днес обаче екслибрисът се е развил като самостоятелен вид графично изкуство. “Екслибрис буквално означава..
10 години след като написа книга за баща си - големият български художник Любен Петков - сега подполковникът от запаса Николай Калев представя нова творба. Това е двутомникът озаглавен „Жадувано небе“. Книгата е фокусирана върху живота и дейността му в авиацията още от времето, когато членува в шуменския аероклуб, през курсантските години и след..
11 възпитаници от класа по оперно пеене на доц. д-р Мариана Пенчева от Националната музикална академия ще покажат таланта си пред публиката в Шумен. Тази вечер ще има оперна гала с участието на солистите Теа Роканова, Радост Александрова, Людмила Лазарова, Явор Добрев, Александрия Иванова, Крум Петров, Галияна Димитрова, Джао Лан, Адриана..
Емоционален, интроспективен драматургичен текст, превърнат в моноспектакъл, през декември ще стане част от афиша на търговищкия театър. Негов автор е режисьорът Пресиян Куздов, който отскоро е част от трупата му. През 2019 г. пиесата „Ръкавица“ е сред селектираните заглавия в направлението „Авторски прочит“ на Друмевите театрални празници, но не..
Заключителната вечер на „София Филм Фест в Русе“ предлага два финални акцента – хърватската сатирична драма „Всичко си има край“ и документалния филм „Мила родино“. Прожекциите са в пленарната зала на община Русе при вход свободен. В 18 :00 ч. ще бъде показан новият филм на Райко Гърлич, а в 20:00 ч. фестивалът ще завърши с лентата на Станимир..
Дъжд
Облачно
Превалявания