Културното възраждане на Силистра

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона.

Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот.

Проучването е дело на дългогодишния журналист и кореспондент на вестник "24 часа" за Силистра Йордан Георгиев.

Историята на Силистра е богата и сложна, белязана от различни епохи и културни влияния. Въпреки румънското управление в първата половина на ХХ век, градът запазва живи своите духовни и културни традиции. След Крайовския договор и присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 г., културата и образованието се превръщат във водеща сила за възраждането на града.

Йордан Георгиев

Музикално дружество  "Седянка", наследник на хоровите традиции от края на XIX век. То организира събори на крайдунавските хорове и поддържа жив българския дух дори в трудните години на румънска окупация.

След 1940 г. българското културно наследство, патриотизмът и възстановяването на храмовете и традициите се превръщат във водещи фактори за духовното издигане на местната общност.

Сред основните акценти е възраждането на образователните традиции чрез Силистренската педагогическа гимназия и активизирането на читалищната и театралната дейност. През 1942 г. местният театър е обявен за държавен, а в града гостуват изявени личности като режисьора Стефан Сърчаджиев и проф. Енрико Дамяни от Италия.

Операта в Силистра

Културният живот в Силистра не се ограничава само в града – има активен обмен с Русе и други крайдунавски общности.

Културата винаги е била живата памет на Силистра. Тя е съхранила духа на града в различни времена и е показала, че дори след трудни периоди културното възраждане е възможно. Историята на миналото ни напомня, че културата остава най-сигурният мост между поколенията.

 Чуйте репортаж на Незабравка Кирова.