Политологът Неделчо Михайлов: Чувството за несигурност на българите обяснява резултата от вота

Това бяха безпрецедентни трети избори за НС, заедно с президентски, в една безпрецедентна обстановка на глобална пандемия със всички произтичащи от нея кризи, които повлияха на чувството за несигурност на българина, а оттам и на резултатите от вота – смята младият политолог Неделчо Михайлов. Той живее в град Хага, Нидерландия, където е завършил политически науки и в момента кара магистратура по управление на кризи и киберсигурност в един от факултетите на най-стария университет в страната – Лайденския.

Изборният ден в Хага е преминал спокойно, още повече, че този път в града са били открити 3 изборни секции, а гласуването е било машинно – това до голяма степен е ускорило изборния процес, научаваме от Михайлов. Изненадите от вота 22-годишният политолог коментира така:

„Българинът изпитва носталгия по времето преди пандемията. Една част от избирателя иска да си възвърне това чувство за сигурност отпреди Covid. Това обяснява запазването на твърдото ядро на т.нар. партии на статуквото в лицето на ГЕРБ и ДПС. Защото избирателят може да не е изцяло доволен от техните лидери, но в тяхно лице той се надява, че сигурността ще му бъде върната.“ 

Според Михайлов чувството за несигурност обяснява влизането в парламента на нов играч – крайно националистическата партия „Възраждане“, чийто лидер през цялата кампания говореше за „суверенитет“, „български традиции“ и обещаваше връщане към нормалността от дните преди коронавируса или далечните времена, когато България е била славна държава.

По думите на младия политолог, изненадващият пробив на „Продължаваме промяната“, която оглави изборите за нов парламент, се дължи до голяма степен на позитивната й кампания. Но не само. "Нейните лидери успяха да създадат и организират за месец и половина партия и да завършат на първо място, като разбиха монопола на БСП в левия политически спектър" - допълва Неделчо Михайлов. Според него, въпреки че в кампанията си „Продължаваме промяната“ прибягваха до много общи с БСП идеи и заявяваха през цялото време, че ще използват „десни инструменти за леви цели“, на практика целите им са леви. „Затова ги поставям в левия политически спектър, въпреки че някои социолози ги определят като центристи“ – казва сънародникът ни от Нидерландия. И добавя, че това разбиване на левия монопол на БСП, може да се обясни и с международните трендове, свързани с надигането на „левия вятър“ в страни като Германия, Испания, Португалия, както и извън Европа.

И все пак, макар и бледа, има светлина в тунела. Неделчо Михайлов очаква, че разногласията и партийните страсти, няма да попречат на т.нар. „партии на промяната“ да съставят правителство… Или поне да се опитат:

„Управляващата коалиция ще бъде съставена около някои важни задачи, като справяне с кризите и изчистване на висшите етажи от корупция. Това беше централно в реториката на много от партиите, в т.ч. и провеждане на важни  реформи в съдебната система, приемане на бюджета за 2022 г. и подготовка на държавата за усвояване на субсидиите от зелената сделка. Но съдейки по предварителните резултати от вота, тези парии на промяната няма да могат да управляват без участието на БСП. Ще има сериозни различия между тях, и те ще попречат за изкарване на цял мандат на една евентуална бъдеща коалиция.“

Новите партии в НС може да изчакат правилния момент, за да консолидират властта чрез нови избори. „Според мен най-вероятно те ще се случат към средата или края на 2022 г. или най-късно началото на 2023-а, което е период от 1-2 години“ – заключава Неделчо Михайлов.

Снимки: личен архив, архив