Геостратегическите измерения в предстоящите европейски избори

Европа е изправена пред стратегически важни избори на фона на продължаващата война в Украйна, която не показва признаци за деескалация в близко бъдеще, пред конфликта между Израел и Хамас, който заплашва регионалната и международна сигурност. Наред с това ключовите геостратегически опасения – включително отношенията със САЩ, Китай и Русия, изискват стратегическо внимание от бъдещото ръководство на Европейския съюз. Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно, смятат 81 % от анкетираните европейци – това е общият извод от последното изследване на Евробарометър преди изборите за Европейски парламент във всички страни членки. Отбраната и сигурността на ЕС стават все по-важни като въпроси, върху които Евросъюза трябва да се съсредоточи. Така анкетираните в 9 държави членки, са убедени, че трябва разговорът за отбраната и европейската сигурност да е водещ за предизборната кампания. В Дания – това са 56 % от гражданите , следвани от Финландия – 55 %, Литва – с 53 на сто, Нидерландия – 50 % от респондентите, в Естония и Латвия 47 % също смятат европейската отбрана и сигурност за топ приоритет за кампанията на европейските избори, следвани от Чехия и Германия – съответно с 45 и 41 %.

Журналистът от радио KUKU в Естония Тимо Траве очертава предизборната ситуация в страната му:

"Основният дебат, съвсем разбираемо, в светлината на изборите, е за сигурността, войната в Украйна и помощта за Украйна. Въпросите, свързани с икономиката и свободния пазар, които Европейският парламент трябва да реши, са доста странични, да не кажа и несъществуващи."

Въпреки че в Нидерландия анкетираните са посочили европейската отбрана и сигурност като водещ приоритет – политическото и медийно внимание по време на кампанията е насочено към съставянето на коалиционното правителство около формацията на крайнодесния лидер Герт Вилдерс  - отбелязва пред БНР журналистът Даниела Горчева, която живее в Нидерландия. Горчева обаче изтъква, че критиките на нидерландците към ЕС са все повече, особено в посока миграция, европейска сигурности отбрана:

“Критиките в Нидерландия и други страни към тази занемарена част относно отбраната към Европейския съюз са големи. Тревогата тук от нападението на Русия над Украйна е голяма и хората в Нидерландия са твърдо за подкрепата за Украйна и Нидерландия прави много в това отношение и повечето от хората искат ЕС наистина на предприеме важни стъпки в посока сигурността на Европа и отбраната.“

Темата за климатичната неутралност е отчетливо пренебрегната като приоритетна от анкетираните европейски граждани. Тя е водещ приоритет само в Швеция, а в България – от нея се вълнуват само 10 на сто от респондентите. Зеленият преход и политиките срещу изменението на климата са на заден план и в страна като Франция, която преживя редица природни катаклизми – отчита френският журналист Ромен Л‘Хостис:

"Имам чувството, че проблемите на околната среда са заглушени. Не че вече не мислим за тях, защото климатичните катаклизми бяха проблем през цялата есен и зима в северната част на Франция, както и по западното атлантическо крайбрежие, което пострада от постоянни и силни бури тази година. Въпреки това, в новините, в изказванията на кандидатите и на нашите политически лидери, въпросите, които се появяват по-често, са преди всичко тези, свързани с международната сигурност".

Според последното изследване на Евробарометър водещите теми за българите в предизборната кампания за ЕП, трябва да са борбата с бедността и социалното изключване – това са посочили близо 50 % от участниците в допитването и подкрепата за икономиката и разкриването на работните места – съответно 40 на сто, следвано от проблемите на общественото здраве, която посочват над 1/3 от анкетираните. Въпросите за миграция вълнуват едва 11 % от българите , а 24 на сто - поставят като приоритетна темата за отбраната и европейската сигурност.

Поредните предсрочни избори в България, които ще се проведат паралелно с вота за Европейски парламент, далеч са изтласкали темите за бъдещото на Европейския съюз. Пред БНР програмният директор на Европейския институт в София Борислав Мавров отбелязва още от съществените данни за България, отразени в изследваното на Евробарометър:

“На първо място ми прави впечатление различната нагласа и готовност за участие на тези избори. Има едни около 20 % разлика по отношение на готовността на гражданите да гласуват на европейските избори и то следва да отбележим, че в България тази нагласа от около 40 % е леко завишена, съпоставена с това какво би било желанието на българите да гласуват, ако изборите не бяха 2 в 1. Тогава аз бих допуснал, че резултатите биха били още по-ниски. По принцип участието в европейски избори не предизвиква особен интерес сред европейските граждани, но при тези избори наблюдаваме една различна тенденция. Очевидно е, че гражданите на ЕС в момента са много по-загрижени за своето бъдеще, много по-стратегически настроени по отношение на анализа на ситуацията и това до някаква степен обяснява желанието им да се включат по-активно в европейските избори. Обратно, в България евроизборите традиционно продължават да се възприемат като някакви второстепенни по важност избори, от които нищо не зависи или поне не зависи пряко ежедневието на гражданите на страната.“

Смятате ли, че изборите 2 в 1 изместват реториката от европейския вот и важността от европейските избори?

“Безспорно, изборите 2 в 1 на практика потопиха европейския разговор, дебатите за бъдещето на Европа, за ролята на ЕС и на практика в България поради формата на избори 2 в 1 – извънредни парламентарни и европейски – може да се каже, че европейски разговори няма, няма дебат за европейските политики, няма визия за това каква Европа искаме да бъдем и по какъв начин Европа да се управлява след тези избори. Трябва обаче да отбележим и друго нещо, че чисто формално провеждане на двата избора в един ден, може би ще доведе все пак до по-висока избирателна активност на европейските избори, отколкото, ако се бяха провели самостоятелно, но тук говорим по-скоро за някакъв механичен принос, а не толкова за осъзнат избор на българите да гласуват за Европейския парламент.“

Основният акцент, който е изведен от изследването на Евробарометър е, че геополитическата ситуация прави гласуването много важно и голяма част от анкетираните в страните членки отдават голямо значение на европейската сигурност и отбрана. Защо ние сме в ниския регистър, на какво, според вас, се дължи това?

“При България виждаме, че геостратегическите предизвикателства по никакъв начин не се явяват мотиватор за българските граждани да отидат до урните на 9 юни и да гласуват на изборите за Европейски парламент. На какво се дължи това е трудно да се даде еднозначен отговор. Може би трябва да се посочи на първо място това, че даже за политическия елит в България, очевидно случващото се около нас не е особено тревожно, защото само преди седмици бяха предизвикани от част от политическите партии предсрочни парламентарни избори и то именно в тази среда, в която в близост до страната има военни конфликти и сериозно стратегическо напрежение. След като за тези политически партии не е било проблем да вкарат страната в избори в тази ситуация, ние няма как да очакваме, че и гражданите ще са разтревожени и ще видят тези евроизбори като нещо стратегически важно за тях, за бъдещето на страната, за сигурността на България.“

Как си обяснявате и това, че българите не отчитат миграцията като проблем, при условие, че страната ни е външна граница на ЕС, на фона на други изследвания в страни членки, които дават много висок превес на тази тема и хората се тревожат, особено в разгара на войните?

“За мен е необяснимо, защото темата с миграцията е многопластова. Виждаме, че отново общият тон на дебатите в националните избори някак успява да потопи и тази тема. Това, което най-често се идентифицира в медиите като теми в кампаниите, са компромати, разговори за бъдещи коалиционни формати, престъпления, купуване на гласове и всички тези злободневни теми, но така голяма тема като миграцията и убежището на практика отсъства.“

Може ли да обвържем по-високия процент от европейските граждани, които отдават съществена роля на проблема с миграцията на крайнодясната вълна, за която има очаквания след евровота да даде отражения на новия състав на Европейския парламент?

“Да, в другите страни-членки на ЕС като че ли можем да направим такава взаимовръзка, но интересно е, че в България не можем, защото темата с миграцията отсъстват даже и от кампанията на крайнодесни партии в страната. Те дори не я използват като плашило, за да настройват уплашени или по-твърди ядра да отидат до урните, просто отсъства тази тема, докато в Европа тя е разделната линия, която тласка и мотивира част от европейските граждани да гласуват. Аз все пак, обаче, не очаквам, че ще има някакви особено различни проценти на тези крайни партии, като се подреди цялата картина след изборите за Европейски парламент, но безспорно тяхната тежест, тяхното присъствие ще е видимо. Доколко то би се материализирало в съставянето на някакви фракции, които да имат особена тежест по отношение бъдещето на Европа, аз съм по-скоро скептичен.“