Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Политиката би трябвало да бъде това, което правят, те.е да продължават кюи-програмите, да се поддържат ниски лихвени равнища и където може да се финансира фискалната политика за поддържане на икономиката докато тези процеси отживеят във времето. Европейската икономика не е излязла от проблемите, свързани с икономическата криза преди години, така че това има резон да се направи. В САЩ и Англия поддържат същата политика, така че не би било разумно в Европа на този етап да са първите, преминаващи към по-рестриктивна монетарна политика.
От своя страна британският банков експерт Гордън Кер беше категоричен, че политиката за количествени улеснения, започната от Европейската централна банка, не решава нито икономическите проблеми в Европа, нито реално помага на банките в дългосрочен план.
Планът за количествени улеснения на Европейската централна банка работи само за целите, за които беше започнат, а именно - да не се допусне големи системни банки да фалират, защото това ще има огромни последици за системата. Знаем, че банките са по-свързани от всякога в момента. В момента лошите експозиции се поемат от Европейската централна банка и се подпомагат банките с ликвидна помощ. Това е част от монетарните стимули. Аз обаче не смятам, че в действителност планът за количествени улеснения работи, защото в момента не се вижда резултат или подобряване на ситуацията. Не е ясно какво ще се случи, ако Европейската централна банка реши да се освободи от тези лоши активи и какво ще се случи с целия този кеш, който е напечатан.
В интервю за предаването "Събота 150" Кер коментира, че членството на Великобритания в ЕС е отворило много възможности за бизнес, но излага страната и на опасност от икономически шокове.
Политиците, начело с господин Камерън, докладват, че британската икономика се развива по-добре от тази в останалата част на Европа банките са рефомирани и в добро състояние. Според нас обаче банките във Великобритания изобщо не са стабилни и с помощта на трикове могат да декларират по-голяма печалба и да прикрият загуби. В момента ситуацията е тревожна за всички банки в Европа, защото всяка централна банка вече се е предала в оценяването на банките на базата на представяните от тях баланси и обезпечения. Това донякъде изоставя и идеята банките да публикуват своите данни благоразумно и в полза на инвеститорите. Тази тенценция започна още от 2005 г. и не позволява в действителност на централните банки да оценят платежоспособността на банките в системата. И тук идваме до въпроса със стрес тестовете. Те са заместител на публично оповестяваните данни за платежоспособността, печалбата, изобщо за състсоянието на банките. Те целят да анализират различни тежки сценарии. В случая с британските банки от декември миналата година стрес тестовете не анализираха например сценарий от покачване на лихвите с три процента, но поевтиняване на жилищата с 50 % или дори 60 %. Вместо това централната банка използва сценарий, който не е реалистичен, а представя ситуацията от 2008 г. Проблемът със стрес тестовете не е само със селекцията на сценариите, но и с избора на модела и числата, върху които са базирани.
Според експерта, големите банкив еврозоната са изправени пред затруднения, а тези в Гърция се опитват да се възстановят след тежката ситуация, в която изпаднаха след затварянето си през лятото:
Трябва да е ясно, че има сериозни проблеми в част от големите банки от страни в еврозоната. Не смятам, че проблемите с гръцките банки са по-сериозни от проблема с "Дойче банк" например. Знаете, наложи се да бъде сменено ръководството. Фактически, "Дойче банк" премина миналогодишния стрес тест, но отново се наложи да бъде рекапитализирана. Проблемът на гръцките банки не е само с лошите кредити, но и с икономиката в страната, която през последните няколко години се сви с над 20%. Трудно е да повярваме, че те ще се възстановят във формата, в която бяха преди кризата. Ако мога да обобщя с една дума, в момента властите полагат толкова усилия, за да спасят големите банки - било то в Гърция или в Германия, че се обръщат към губещи политики. Вие споменахте плана за количествени улеснения, но има и други мерки, които в крайна сметка водят до несигурност.
