Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Австрийският диригент с благородническа кръв е починал на 5 март, на 86-годишна възраст, заобиколен от най-близките си. Граф д'Арнонкур беше пряк наследник по майчина линия на император Леополд II от Хабсбургската династия.
Николаус Харнонкур е един от пионерите във възраждането на бароковата музика и запознаването на публиката с исторически информираните практики. 17 години работи като виолончелист във Виенския симфоничен оркестър, дирижиран тогава от Херберт фон Караян, а през 1953 година Харнонкур основава заедно със съпругата си Алис и чембалиста Густав Леонхард един от най-ценените в света ансамбли със старинни инструменти – Консентус Музикус Виена.
След дългогодишна и изключително успешна дейност, съпроводена с почти всички най-престижни почетни отличия по света, през декември 2015 година Николаус Харнонкур се оттегли от сцената поради здравословни проблеми. Той се сбогува в саморъчно писмо до присъстващите в залата на поредния концерт на Консентус Музикус Виена.
Дейността му се смята за основополагаща, затова през 2011 година Арнонкур е обявен от BBC Music Magazine за един от петте най-влиятелни диригенти в музикалната история. Въпреки това до последния си дъх той се бори против образа на диригентите-тирани и казва с усмивка, че "маестро" е подходяща титла само за бръснаря му. За самия него музикантите от оркестъра винаги са били партньори.
Николаус Харнонкур оставя след себе си огромно наследство от записи. Поклон пред паметта му!
