Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Въведеният през 2000 година модел е сбор от пазарен, обществен и социален модел, но той се изражда и е във вреда и на лекарите, и на пациентите. Това казва Сашо Ангелов, доктор по икономика преподавател по "Икономика на здравеопазването" в Стопанския факулет на СУ, съветник на бившия министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски по финансовите въпроси:
Никой не прави разлика между това за какви пари говорим. В България има 2 вида пари: публичните пари, които се събират чрез данъци и осигуровки и се управляват по законите на публичните финанси. Вторият вид са частните пари, които, след като отделното физическо лице или дадена компания си е платило данъците, може да ги изразходва, както поиска. Разликата между публичните финанси и частните финанси е в начина на тяхното измерване и тяхното регулиране.
Средствата за здравеопазване през годините нарастват непрестанно и това сочат данните на НСИ и на Министерство на финансите за периода от 2000 до 2014 година. Затова за недостиг на средства в системата не може да се говори, категоричен е Сашо Ангелов. А правилното разходване на публичните финанси в здравеопазването се измерва чрез продължителност на живот, брой посещения на пациентите, нива на смъртност.
Защо моделът, въведен от 2000 година в здравеопазването у нас, е вреден – отговорът на този въпрос може да повдигне завесата, защото през последните години и лекари, и пациенти са недоволни – едните го обявяват публично, другите все още не смеят:
Според данни на СЗО в здравната система са постъпили 9 милиарда, което означава, че парите от гражданите, частните пари от джоба на пациента са били около 6 милиарда лева.
В последващите закони в здравеопазването няма обединяващи текстове за цялото здравеопазване, от което произтичат настоящите проблеми в системата:
Няма обединяващи текстове за цялата здравна система. Липсва т.нар. "конституция на сектор "Здравеопазване", която да обединява всички възможни случаи, които могат да се случат в сектор "Здравеопазване". Всеки закон е правен на парче, за да удовлетвори определени искания на гилдията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
