Българската православна църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден, Летен Кръстовден или Гроздоберник.
Според преданието св. Елена - майката на император Константин Велики, се отправя към Палестина, за да потърси Гроба Господен. Тя намира пещерата на гроба и три кръста. Кой от тях е Христовият се разбира, когато чрез докосване с него е възкресен наскоро починал човек. Св. Елена изпраща частица от кръста на сина си в Константинпол, а самият кръст е положен в главната църква в Ерусалим.
След време над пещерата над Гроба Господен построяват храм. Той е осветен тържествено на тази дата през 335 г.
На ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. За да могат всички поклонници пък да видят Светия кръст, свещенослужителят го издига или "въздвижва" над главите на присъстващите, откъдето идва и името на празника.
Според народната традиция днес празнуват лечителите, които лекуват опорно-двигателния апарат. На Кръстовден се спазва строг пост, а традиционната трапеза включва баница с праз лук и печена тиква.