Холандският министър за имиграцията Херт Леерс потвърди при пристигането си на срещата в Брюксел, че страната му не е съгласна България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство сега. Пред БНР Леерс отхвърли упреците, че Холандия прилага двойни стандарти и добавя нови критерии към вече импълнените технически изисквания. Той обясни така защо страната му на този етап не желае външните Шенгенски граници да бъдат поверени на България и Румъния:
Представете си, че имате една врата с осем от най-добрите ключалки на света - но че пред нея стои някой, който пуска всички да влизат. Тогава имаме проблем. Така че - не само техническите изисквания са важни, но и изискванията за пълно прилагане на Шенгенското законодателство по отношение на борбата с корупцията и престъпността. Когато видим, че България и Румъния са постигнали осезаем и необратим напредък в тази област, веднага ще кажем “да” на присъединяването им.
В Брюксел започна заседанието на Съвета на министрите, на което се очаква да стане ясно дали България и Румания ще бъдат приети в Шенгенското пространство сега или на по-късен етап. Заседанието се провежда при закрити врата.
В Брюксел има неохота не само да се вземе решение за членството на двете страни в Шенген, но и да се говори по въпроса, защото при пристигането си повечето министри отказаха изявления, в това число българският и румънският.
Прогнозите са песимистични, тъй като решение за разширяване на зоната за свободно пътуване може да се вземе само с пълно единодушие на всички държави-членки. Холандия и Финландия вече обявиха, че заради недостатъчния напредък срещу престъпността и корупцията, са против влизането на България и Румъния сега и че ще наложат вето. Очаква се на днешното заседание да се водят само дискусии, а въпросът въобще няма да бъде подложен на гласуване, за да не се стигне до вето. Така решението ще бъде оставено за предстоящата в средата на октомври европейска среща на най-високо ниво. Краят на октомври е и последният възможен срок за сработване на някои от оптимистичните сценарии в рамките на настоящата година. Следващата възможност е чак през април 2012 г., защото отпадането на въздушни граници е възможно само два пъти в годината. Причините са технически и са свързани с авиационния трафик.
Хага и Хелзинки отказаха да приемат и предложената от полското председателство компромисна формула за поетапно отваряне на границите. Според нея на 31 октомври трябва да отпадне граничният контрол по въздух и вода. Решението кога да стане това и за сухопътните ни граници трябва да бъде взето догодина, в зависимост от юлския доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи. Търсят се обаче и други компромисни варианти, както и допълнителни гаранции, които да успокоят скептичните страни.
В навечерието на днешното заседание ЕК припомни позицията си, че щом са изпълнили техническите критерии, България и Румъния трябва да получат ясна шенгенска перспектива.
Двете най-големи партии в ЕП пък поискаха справедлив подход и равно третиране. Социалистите предупредиха, че двойните стандарти крият опасност от създаване на второстепенно европейско гражданство. От ЕНП осъдиха и нарекоха популистко решението на Холандия и Финландия, обвиниха ги в злоупотреба с правото на вето и поискаха ЕК да упражни цялата си власт за намиране на изход от ситуацията.
Ден преди съвещанието в Брюксел българският премиер Бойко Борисов заяви, че България е "на 100 процента" готова, и изрази увереност, че вътрешните министри ще вземат "правилното решение".
Президентът на Румъния Траян Бъсеску заяви, че страната му покрива нужните критерии за членство в Шенгенското пространство и прикани Холандия да не жертва укрепването на Европейския съюз, за да удовлетвори екстремисти. В изявлението си пред румънската държавна телевизия Бъсеску имаше предвид влиянието на крайнодясната Партия на свободата на Геерт Вилдерс върху политиката на холандското правителство.
От българска страна в днешните съвещания в Брюксел ще участва вицепремиерът Цветан Цветанов.
