Десетки граждани посрещнаха на западния вход на Стара Загора участниците в протестния пешеходен поход „Орешарски марш“ и заедно продължиха с националните знамена към центъра на града. Пред журналисти на пътя те заявиха, че двама старозагорци са заявили желанието си да се присъединят към похода. Днес групата измина в най-горещия августовски ден близо 40 км от Чирпан до Стара Загора.
Ето какво споделиха участниците в протестния поход пред кореспондента ни Венелина Попова, която ги попита не изпитват ли някаква покруса или угнетение от това, че са толкова малко:
Винаги в България са били малко хората, които започват нещо. Иначе с негативност не се занимаваме.
След втория ден тялото така почва да те боли и ти се иска да се върнеш обратно, обаче идеята, която сме си поставили ни дава сили. И не само идеята, хората, които ни посрещат по пътя и ни дават един плод или вода, клаксоните, които ни поздравяват по пътя, така те зареждат…
Една от идеите, моите лични, с които съм тръгнал, е да покажа на хората, че ако искаме истинска демокрация, ако искаме по-добро управление и политиците да слушат народа, всеки трябва да го заяви много ясно, много твърдо, тогава ще го получим. Ако си стоим в къщи, няма да го получим!
Сега не е нито 1990-а, нито 1997-а година. Може ли един кабинет да падне без генерална национална стачка?
И без това смятам, че двете партии, които в момента ни управляват, имат страшно ниска подкрепа в момента, смешно ниска. И затова хората, които са недоволни, вместо да си недоволстват в къщи, просто да отидат и да го заявят ясно и мирно.
Затова сме тръгнали през села и градове, за да покажем, че няма защо хората да се страхуват. Относно селяните-тях никой не ги подценява, те просто още не знаят, че свободата е осъзната необходимост. Ако дадеш на един роб крила, какво ще направи с тях-ще мете улицата…
