Раби Абу-Халил: „Живея и в двата свята, дори не между тях. Те са толкова различни и разнообразни и има толкова много различни култури между тях. За мен музиката никога не е била стилистичен изказ. Тя е емоционално и сетивно изразяване и стиловете нямат значение. Разбира се, след като съм арабин и ливанец и се чувствам удобно в своята култура, има определен начин, по който се изразявам и не мога да променя своя музикален акцент. Но никога не съм имал план, не ме интересува коя част на света е западна, коя - източна, коя - японска. Слушам много музика и не я възприемам стилистично, а се опитвам да проникна в нея емоционално и да я изразя по този начин. Арчи Шеп, великият саксофонист ми каза нещо веднъж. То много ме впечатли и досега го помня. Той каза: „хората спряха да слушат джаз, когато джазовите музиканти спряха да свирят за жените”.
Знам какво има предвид. Изгубили сме чувствеността си. Музиката е чувственост, сетивност. Като цялото изкуство. В края на деня е време за секс. Не мога да добавя нищо повече, това е добър финал: за секс, точка.”
понеделник, 1 февруари от 23.00 часа
