В третата поредна среща с най-уважавания и мастит американски композитор и либретист от жанра на мюзикъла - Стивън Сондхайм, ви връщаме назад в биографията му - на 1 март 1979 година е премиерата на съвместната творба на Сондхайм и Харолд Принс - мюзикълът „Суини Тод”. Това е втората им ко-продукция (припомням само, че първата е „Тихоокеански увертюри” от 1976 и представлява свободна адаптация на японските театрални жанрове „Кабуки” и „Но” и поетичното „хайку” - темата е пагубното влияние на западната цивилизация върху Изтока). Затова пък „Суини Тод” е сурова и кървава приказка за осакатяване и отмъщение през 80-те години на ХХ век в Лондон. Ужасната история на „Демона бръснар от Флийт Стрийт” е добре позната във Великобритания и има няколко театрални версии в Лондон. Последната е адаптация от 1973 година на Кристофър Бонд. В нея главният герой Суини Тод е нещо повече от побъркан маниак-убиец. Той не е само бръснар, режещ гърлата на клиентите си, а от труповете любезната му икономка госпожа Лъвет приготвя пай с месо. Бонд вижда героя като жертва на социалния ред - той е беден и предан съпруг и баща, но уви, изпратен в затвора по една тривиална и почти винаги актуална причина. Чисто и просто богат и силен съдия е харесал съпругата му! И така, Суини е несправедливо осъден и изпратен на другия край на света. Избягал от затвора и завърнал се в Лондон, бръснарят започва безразборно да си отмъщава, докато стига до човека, който му е навредил.
Накрая Суини убива и мисис Лъвет, като я хвърля в собствената й фурна, а самият той свършва по същия начин благодарение на умопобъркания си помощник. Така личността на главния герой се раздвоява - от една страна внушава ужас и отвращение, от друга - вдъхва симпатия. Подобен е и главният женски образ в пиесата - мисис Лъвет е едновременно комична и отвратителна. И именно тези образи се оказват привлекателни за Стивън Сондхайм! За пръв път в жанра на мюзикъла се появява психо-трилър в типично американски стил. До този момент това е табу за музикалната комедия на Бродуей!
Следващата нестандартна тема и пореден успех за Сондхайм е мюзикълът „Страст” - с музика и стихове на Сондхайм и сценарий и режисура на Джеймс Лапайн! „Страст” излиза на Бродуей през 1994 година и почти веднага печели наградата „Тони”. Творбата е вдъхновена от филма на италианеца Еторе Скола „Любовна страст” и разказва за възможността да се влюбиш в някого, който ти е противен, но пък те преследва маниакално.
Плодотворното сътрудничество на композитора с режисьора Лапайн започва през 1983 година. Първата им съвместна работа е “Неделя в парка с Джордж”, представена за пръв път на 2 май 1984 година. За нея критикът на “Нюзуик” Джак Крол възкликва “Сондхайм не глези, той предизвиква!” - фраза, която става нарицателна за композитора.
петък, 19 март от 14.00 часа
