Музикална вечер посветена на 60-годишния юбилей на цигуларя Минчо Минчев
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Емил-Марк Ханджиев Всички са единодушни, че Минчо Минчев е един от най-големите български музиканти. Лично аз под „голям” разбирам едно определено качество, което влияе силно на всички, до които достига, независимо кои са и къде се намират. Защото както е известно, изкуството му отдавна е достигнало хората не само в България, но и в много други страни по света. Интерпретациите му на всякакъв вид и трудност творби се характеризира с онзи специфичен „език” на големите, който прави трудно изразяването на някакви други мнения или оценки, освен съгласие с това голямо качество. Висш стремеж към пределна чистота на интонацията, към драматургия на развитието, божествена техника, която превръща инструмента в оркестър. Най-накрая – темпераментът, огненият темперамент, който е притежавал и великият Паганини, и който характеризира в най-голяма степен личността на Минчо Минчев. Освен това Минчо печели и с още едно нещо, което не е твърде често срещано: неговата естественост, простота и „нормалност”. По всеобщо мнение той не се големее, винаги е отзивчив и човечен в отношенията си с другите. Тези, и други негови качества го правят една незаменима фигура в нашето съвремие. Така че, когато преди няколко дена Здравка Андреева от Българското национално радио ме попита дали искам да се заема с едно малко „честване” на 60-годишнината му във Фейсбук, приех с удоволствие. И никак не е чудно, че много хора изразиха своите най-топли чувства и любов към него. Веднага щом публикувах съобщението за годишнината, аз получих за Маестрото много пожелания, благодарности, възторзи, радост, щастие и гордост...
Ето какво написаха някои наши слушатели във фейсбук:
Вики Каменова: Честита годишнина на „бате Минчо”! Да е жив и здрав и още много години да ни дарява красотата на изкуството си! На многая лета, Маестро!
Рашел Леви: Прекрасен празник на този, който създава празници! Нa Маестрото, сродяващ ни с вечния и божествен свят – вдъхновение и любов, така често подвластни на, и родени от изкуството му...
Ина Попова: Думите ми се спират, само слушам... Такава страст, умение и талант в пресъздаването се дава на малцина. Минчо Минчев – озареният! Да е честит!
Дочка Димова: Поздравления за 60-годишнината на М. Минчев от русенската публика, за която той е един от най-обичаните изпълнители, уважаван като личност и човек, който проявява голяма грижа и допринася за развитието на младите талантливи цигулари!
Карамфила Сидерова: Първата ми среща с него бе чрез филма „Горе на черешата”, естествено, нямах представа, че добрият батко е светило в друга област, та питах майка „Този защо не си гледа цигулката, а се занимава с петли?...” Тя ми обясни кой е, а по-късно аз,... надявам се, оформих музикален вкус и си обясних, че предпочитанието ми към музиканта от филма не е от симпатия и носталгия към детството. В семейството ни музиката е на особена почит, разнообразие от майсторски изпълнения на едно и също произведение – колкото искаш, та темпераментът на Минчо Минчев най ми лежи на сърцето. Темераментът, защото той е в основата на звученето на неговата цигулка, без значение, че тя е първият Страдивари тук. За такива хора казвам, че приличат на себе си – безкомпромисни във всичко. Честит юбилей и наздраве за моя цигулар!
Нели Трошева: За българската култура – изстрадала, принизявана, политизирана, омърсявана, но все пак – жива, Минчо Минчев е светлина в тунела, светлина, която свети, окрилява и сочи верния път. Магнетичните му изпълнения зареждат с огромна енергия всички, които се докосват до него – музикантите на сцената, диригентите, на които доверява себе си, фанатизираната публика... За нас е чест, че по повод своя юбилей звездата на българското цигулково майсторство грее на родна земя и подготвя националното си турне, което ще стигне Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе и Плевен и София, за да зарадва многобройните почитатели на истинното българско музикално майсторство. От скромното си място на хоров диригент и обожател на всичко стойностно в българското музикално настояще, честитя юбилея на маестрото! Позволявам си да се гордея като българка с неговите безбройни победи на световните сцени! Желая му от сърце крепко здраве, много сили и неизчерпаема творческа енергия, за да свети пред нас в мрака на бездуховното ни ежедневие.
Цветина-Маргарита Панайотова: Специални поздрави за г-н Минчев от Цветина Панайотова (цигуларка). Нека Вярата, Надеждата, Любовта и Мъдростта изпълват както творческия, така и житейския му път!
Вида Пиронкова: Аз пък го помня от асансьора. Най-готиният мъж, който живееше в нашето не малко село, само че разположено на височина, вместо на ширина (висок панелен блок в София – бел. З.А.). Аз слизах от най-високото, а той от 13 етаж. Винаги не сам с Валя (съпругата на Минчо Минчев – бел. З.А.). Така, че честит юбилей и на двама им. Защото до един гений винаги има една жена, която се грижи за неговата гениалност. Да не говорим за един от най-любезните и усмихнати човеци! Като порасна, започна да играе футбол пред блока и да учи малчуганите. Да е жив и здрав. Това колко е талантлив и как свири – всички го знаем. Не е тайна. За много години!
Росица Огнянова: Невероятно впечатление ми направи в Пловдив, на прегледа на музикалните училища, който беше и нещо като конкурс. Минчо – последна година в софийското СМУ, а аз – заек в русенското... Бях само слушател. Всеки участник имаше право само на едно изпълнение. Засвири Минчо каприз от Паганини. Невероятен! От залата не спират овациите. Искаха бис. Тогава той се обърна към уважаемото жури и каза: „Първото изпълнение беше за вас, а второто ще бъде за публиката”. По-късно в оркестрите се засичахме в различни програми. Имаше невероятно отношение към оркестрантите. Звездоманията му беше нещо чуждо. Искам да му пожелая здраве и духът му да е вечно млад. Англичаните казват: Животът започва на 60...
Кремена Енчева: И днес, в деня на своя юбилей, за мен той си остава момчето с непокорния перчем от „...горе на черешата”, ритащо топка с кварталните хлапета. Ние наистина ще празнуваме рождения му ден днес и аз съм сигурна, че всеки почитател на музиката в България ще пожелае да се присъедини към мен с пожеланието „Честит рожден ден и за много години!”.
Димитър Сотиров: С искрено вълнение и радост ползвам случая да поздравя големия наш музикант, артист и личност проф. Минчо Минчев. Още от първия негов концерт, който съм слушал като студент през 80-те години, та чак до последния преди около 2 месеца, не съм престанал да се изненадвам от майсторството и индивидуалността на неговата интерпретация. Впечатлен съм от изпълненията му на „знаковите” концерти. Много повече се вълнувам обаче от прочувствените интерпретации на творби от български композитори. Искам да го поздравя и за друго – след толкова години, прекарани зад граница, у него не се усеща и сянка на възгордяване, на „срам” от принадлежността му към България или на парвенюшко големеене, жертва на които стават не един и двама наши сънародници с далеч по-скромен принос към страната. Проф. Минчев, бъдете ни жив и здрав и не преставайте да ни изненадвате, което означава – да изненадвате и самия себе си! В очакване на следващия Ваш концерт, искрено Ваш, Димитър Сотиров
Алексей Измирлиев: Ха, Минчо имал рожден ден? Сигурно става на 60 г., защото аз съм една година по малък от него. Учихме заедно в музикалното школо. Изключиха го по едно време. Завист страшна беше към неговия талант и свирене. Но най ме поразяваше, че всичко правеше с огромна любов и отдаване, дали вратар във футбола, или защитаващ по-слабите, или свирейки бис в памет на Добрин Петков в зала „България”. Страхотен човек! Да е жив и здрав и да свири повече, че те май като него са (или бяха) само няколко в музикалната ни гилдия!
Дейзи Иванова: Възползвам се от случая да поздравя големия наш музикант и личност – проф. Минчо Минчев! Пожелавам му много успехи във всяко едно начинание и все така да радва публиката! Да се гордеем с такива хора, които прославят България. Успех!
Маргарита Петева: Беше отдавна! Бях малка, свирех на цигулка. За мен Минчо Минчев беше идол. Отидох на негов концерт на фестивала „Мартенски музикални дни” в Русе. Чаках зад кулисите, за да ми даде автограф – Боже, какво вълнение, какво усещане... Прекланям се пред таланта и човека! Желая му много здраве и сили да продължава да ни радва с изкуството си! Честит юбилей!
Албена Людмилова: Минчо Минчев е бил винаги първият в редицата на талантливите ни българи разнасящи славата на възхитителния ни музикален талант по света!!! Това е важно за поддържането на високото национално самочувствие не само на българите в България, но и за българите по света! Гордея се да казвам, че съм българка, благодарение на него!!!! Да е честит юбилеят му!!! За още много години! Слава!!!
Бети Стойкова: За мене Минчо Минчев е пример, който исках да следвам, когато бях студентка по цигулка в БДК (Българската държавна консерватория, сега Музикална академия, бел. З.А.), и човек, на когото се възхищавах и възхищавам. Неговите изпълнения бяха недостижим връх за мене... нещо като маяк, към който се стремях. Те винаги ме привличаха със своята магнетичност, чар и енергия. За мене той се нарежда сред най-големите от плеядата световни цигулари! Най-искрено му пожелавам още много години да вдъхновява световната публика със своите изпълнения, много удовлетворение в преподавателската работа и щастие в личния живот!
Кирил Търпов: Поздравления, Маестро! Познаваме се от времето, когато идвахте в Пловдив за концерти с Емил Чакъров, с когото имах честта да бъдем приятели. Така се запознах и с Вас, предполагам, че не си спомняте, минаха доста години. Дори имам едно обещание от Вас - да свирим заедно концерта на Чайковски. Това в сферата на спомените. Наистина съм щастлив, че ви познавам, че познавам сина Ви, и че съм имал удоволствието да се докосна до Вашето изкуство. От сърце Ви желая здраве и сили, и тази енергия, която имате, да не свършва. С личности като Вас е възможно да се справим с нихилизма, обзел живота в родината. Бъдете силен и всеотдаен, както досега! За много години!
Лидия Атанасова: Поздравления за юбилея на проф. Минчо Минчев! Творецът, музикантът, учителят, човекът Минчо Минчев неминуемо се нарежда сред великите българи, прославили името на Родината ни. Който е бил на негови концерти едва ли ще забрави виртуозните му изпълнения. Това не е просто музика, това е усещане за безкрая и вечността. Той ни пренася в един друг свят, изпълнен с красота и хармония. Творец с огромен принос в нашата култура. Хвала на този велик българин! Още дълги години творчески успехи!
Нели Селимска На Минчо Минчев
Не е нужно да бъдеш дървото, та на самотния вятър гласа да бъде повторен. ...Нито някаква паяжина! Която свети самотно. А в нея сто лъча от слънце блестят.
И защо да търсиш скрижали, които на глас да четеш? С тон, който достига сърцето като точни кинжали.
Не е нужно да бъдеш повърхност на езеро. В здрача, спокойното. Отразило залеза огнен, който ще види последен красивото ято на птиците пойни.
Или морето с вълните си бързи, които миди ще вържат на пясък, и в пяна, и в някакво бързане.
За да усетиш всичко това.
ПРОСТО ТИ СТИГА ДА ЧУЕШ ЧОВЕКА С ЦИГУЛКА В РЪКА.
Послеслов на водещата Здравка Андреева: Емил-Марк Ханджиев е добре известен български перкусионист от новосформираната преди десетилетия авангардна перкусионна група ПОЛИРИТМИЯ, композитор, диригент, теоретик и педагог. Вече 20 години той живее и работи в Гърция. Напоследък успешно се специализира в работа в мрежата Фейсбук. Програма Христо Ботев на БНР е щастлива, че г-н Ханджиев откликна на внезапно възникналата молба за помощ и нужда от Фейсбук-сътрудничество, породени от бурния и възторжен слушателски отклик на 60-годишния юбилей на цигуларя Минчо Минчев и посветената на това събитие Музикална вечер на програма Христо Ботев. Тя бе излъчена навръх рождения ден на музиканта - 17 септември 2010 г., от 19.30 до 21.20 часа. Благодарим сърдечно на всички слушатели, които честитиха на Минчо Минчев! Високо ценим участието в предаването на художника академик Светлин Русев. Молим за разбиране Фейсбук-приятелите, чиито изказвания не успяхме да излъчим. Публикуваме ги, обаче, тук.
