Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Bird или “Птицата” е американски биографичен филм от 1988 година, с продуцент и режисьор Клинт Истууд и сценарий на Джоел Олиански. Както подсказва заглавието, кинотворбата е почит към живота и творчеството на знаменития джаз-саксофонист Чарли Паркър, известен като “Птицата”. Филмът е конструиран като колаж от сцени от живота на Паркър – от детството му в Канзас Сити, през брака с Чан Ричардсън, до преждевременната му смърт едва на 34-годишна възраст. Ролите на Чарли Bird Паркър и неговата съпруга Чан изпълняват Форест Уитакър и Дайан Венора, музиката е подбрана и аранжирана от Лени Нийхауз. През 70-те години на ХХ век колегата и приятел на Паркър Теди Едуардс споделя свои спомени за “Птицата” с Джоел Олиански, който иска да направи биографичен филм за Чарли Паркър с участието на актьора Ричард Прайър. Отначало правата за заснемане са на една компания, после ги откупва друга... В уреждане на тези въпроси минават няколко години, докато Прайър губи интерес към ролята. В крайна сметка филмът е заснет за 52 дни за скромната сума от 14,4 милиона долара. Получава положителни отзиви от критиците, а изпълнението на Форест Уитакър е отличено с наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан и с номинация за Златен глобус. Освен това филмът печели Оскар за звуково оформление. Отначало, когато студията Columbia се заема с проекта, намерението е да се наемат музиканти, които да презапишат цялата музика на Чарли Паркър, най-вече защото повечето му оригинални регистрации са моно и не биха могли да се използват за озвучаване на съвременен филм. Но режисьорът Клинт Истууд притежава някои записи на Паркър, направени от неговата съпруга Чан, от които звуковите инженери по електронен път отделят само солата на Паркър. След това съвременни музиканти като Рей Браун, Уолтър Дейвис Младши, Рон Картър и Бари Харис са наети да запишат съпровождащите инструменти. Сред тях е и Ред Родни – приятел на “Птицата”, свирил с него в съдбоносно и за двамата време. Родни остава активен изпълнител цели 33 години след смъртта на Паркър. Във филма неговата роля е изиграна от Майкъл Зелникър, докато самият Ред е един от главните консултанти. По времето, когато се записва саундтракът, Дизи Гилеспи е на турне, затова на негово място е нает тромпетистът Джон Фадис – познат като “младият Гизи”, който да запише неговите партии. Този филм не може да се сравни с нищо предшестващо го – както в историята на джаза, така и в историята на киното, а неговият саундтрак също така няма паралел в историята на звукозаписа. Главната заслуга за това е на страстния почитател на джаза – режисьора и продуцента Клинт Истууд. Като тийнейджър той свири на пиано рагтайми и блус в клубове в Оукланд, а през 1947 за първи път гледа и слуша Чарли Паркър на концерт. И е толкова поразен, че десетилетия по-късно си спомня името на всеки музикант, който е свирил с “Птицата” онази вечер. За щастие, Истууд има за сътрудник в музикалното оформление човек като Лени Нийхауз, който също от 15-годишен е влюбен в музиката на Паркър и заедно с екип от невероятни професионалисти в звукозаписа успява да сътвори истинско чудо – звукът на “Птицата” оживява в нова, модерна среда с участието на най-добрите джазмени от края на 80-те. Много скоро след смъртта на Чарли Паркър по стените на сградите и тротоарите в Ню Йорк започват да изникват графити – “Птицата живее”. От 1988 насам, в един нов и много по-истински смисъл, Птицата живее във филма на Клинт Истууд и най-вече в саундтрака, където присъства физически. Онези, които са познавали и обожавали Чарли Паркър, както и милиони други, които са научили или ще научат нещо ново за тази удивителна личност чрез екрана и компактдиска, винаги ще бъдат задължени на знаменития режисьор.
