Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В минутите за филмова музика днес ще свири знаменитият оркестър на Пърси Фейт. Неговият ръководител е роден на 7 април 1908 в Торонто и умира на 9 февруари 1976 в Калифорния. Диригент, оркестратор и композитор, известен предимно със своите пищни и чувствени аранжименти на популярни мелодии. Смятан е за създател на направлението “лесно слушане” (easy listening) или “музика за настроение” (mood music) - формат, превърнал се в основен елемент на американската популярна музика от 50-те и 60-те години на ХХ век. Пърси е най-голямото от осем деца в семейството. Свири на цигулка и пиано, играе в различни театрални трупи, но след инцидент с изгаряне уврежда ръцете си и се насочва към дирижирането. Специализира се в изпълнения, директно предавани по радиото. Започва в по-малки канадски радиостанции, за да се превърне във водещата музикална фигура на CBC (Канадската корпорация за радиоразпръскване) от 1933 до 1940 година, когато заминава за Чикаго. През 1945 Фейт става американски гражданин. Прави много записи за “Гласът на Америка”, работи за фирмата Decca, а после и за Columbia, където реализира десетки албуми и отделни аранжименти за прочути певци от средата на ХХ век като Тони Бенет и Дорис Дей. Въпреки, че започва кариерата си в разгара на “епохата на суинга”, Фейт преосмисля и усъвършенства техниките за оркестриране, включвайки големи групи струнни инструменти, за да омекоти доминираната от медните попмузика на 40-те. Сред най-прочутите мелодии, аранжирани и изпълнени от Пърси Фейт са “Деликадо” от 1952, песента от филма “Мулен Руж” от 1953 и темата от филма “Лятно място” от 1960, която печели “Грами” за Запис на Годината през 1961. Фейт и до днес остава единственият музикант, реализирал най-добре продавания сингъл на годината – както по време на епохата на попа (с песента от “Мулен Руж”), така и през епохата на рока (с темата от “Лятно място”). В началото на своята кариера в САЩ Фейт използва предимно музика от Бродуей, Холивуд и испаноезични автори, която се продава чудесно през 50-те години на ХХ век. Но през 1962 популярността му нараства още повече с оркестровите му версии на любими поп и рокхитове на деня. Албумът “Теми за млади влюбени” е много търсен и прави Фейт популярен и сред най-младите слушатели. По същото време неговият колега от фирмата Columbia – хоровият диригент Рей Кониф, започва своя възход. Тогава Фейт започва да използва и хор (в по-ранните записи – само женски, в по-късните смесен). Първият му сингъл с включен женски хор – “Жълти дни”, се превръща в изключителен хит в радиоформата, наречен Middle of the Road и много популярен през същото десетилетие. Пърси Фейт продължава да се радва на великолепни продажби и рейтинги в класациите и през 70-те, а втората му награда “Грами” датира от 1969 и е за албума “Любовна тема от “Ромео и Жулиета”. Въпреки, че е най-популярен със звукозаписната си кариера, Фейт създава и доста авторска филмова музика и дори е номиниран за “Оскар” за адаптацията на песните за Дорис Дей в “Обичай ме или ме остави”. Пише музика и за телевизията. С все по-агресивното настъпление на рокзвуците през 70-те, елегантните му аранжименти започват да губят популярност сред публиката, въпреки че той продължава да записва албуми, включително и модерния и нехарактерен за стила му “Иисус Христос Суперзвезда”. Реализира и два албума с кънтри-музика, както и два с диско-аранжименти. Фейт умира от рак на 9 февруари 1976 в Лос Анджелис. Неговата съпруга Мери, родена през 1909, го надживява с цели две десетилетия. Двамата се женят съвсем млади – тя е на 19, той – на 20 години, но остават заедно за цял живот и отглеждат две деца – Мерилин и Питър.