Операта е представена за първи прът в Париж на 18 май 1779 г.
С нея той довежда оперната си реформа до логичен край. Първата изпълнителка на Ифигения е Розали Левасьор, а Орест - Анри Лариве. Глук бил на 65 години, когато създава „Ифигения в Таврида”. Негов съвременник отбелязва, че има много красиви пасажи в цялата опера.
„Има само един - отбелязва абат Арно: цялата творба”. Сцената със загубата на съзнание на Орест във второ дeйствие е била наречена най-голямото постижение на Глук. Трябва да се споменат още сънят на Ифигиния, танците на скитите, арията на Тоаз De noirs presentiments mon ame intimidee, арията на Пилад Unis des la plus tendrе enfance, на Ифигения O, malheureuse Iphigenie и Je t’implore et je tremble, и химнът на Диана Chaste fille de Latone (Непорочна дъще на Луната).
Нека припомним един инцидент, станал по време на репетиция, който доказва голямото драматично въздействие, което музиката на Глук произвежда. Във второ действие, когато Орест пее: Le calme rentre dans mon cœur оркестровият акомпанимент продължава да изразява вълнуващите го мисли. По време на репетицията оркестрантите не разбрали пасажа и спрели да свирят. „Продължавайте по същия начин - извикал Глук - Той лъже, той е убил майка си!”.
Враговете на Глук накарали Пичини да напише опера със същото заглавие. Тя била представена на 23 януари 1781 и претърпяла провал, с което се сложил край на съперничеството между Глук и Пичини. На премиерата примадоната се явила пияна на сцената, което накарало един от зрителите да извика: „Ифигения в Таврида” ли? Хайде де! Та това е „Ифигения в Шампания!”. Смехът, който последвал, решил окончателно съдбата на творбата на Пичини. И Андре Кампра има опера със същото заглавие, представена на 6 май 1704 г.
Постановката на Мет използва версията, направена от Рихард Щраус, който прави промени във финалите на първо и последно действия. Включена е също така балетната музика от „Орфей” и „Армида”.
В ролите:
Сюзън Греъм - Ифигения, жрица на Диана
Пласидо Доминго - Орест, брат на Ифигения
Пол Гроувс – Пилад, брат на Орест
Гордън Хокинс – Тоас, крал на Скития
Жюли Булиан – Диана
Ли Ксю – първа жрица, гъркиня
Сеселиа Хол – втора жрица
Изпълняват хор и оркестър на Метрополитън опера, Ню Йорк, диригент Доналд Палумбо.
Съдържание на операта
