През 1967 година Мария Биешу печели първия конкурс „Миура Тамаки” в Токио. Тя е носителка на първата титла „Най-добрата Чо-Чо Сан в света”. Първите издания на конкурса са организирани от съпрузите Набуе Кобаяши и Накаджима Чинкини. След 15 годишна пауза - поради липса на средства - състезанието е възстановено. Деветото издание се провежда през 2007 година в Молдова, родината на Мария Биешу, в нейна чест. Тя връчва три от премиите.
В интервю след конкурса Биешу разказва: „Първата японска световноизвестна оперна певица, съвременничка на Пучини, е Миура Тамаки. Именно за нея композиторът създава Чо-Чо Сан. Те са били приятели. Затова и конкурсът в началото носи нейното име. Именно Тамаки пее на премиерата в Ла Скала през февруари 1904 година, продължава да разказва Биешу – била е освиркана. По-късно идва осъзнаването, че операта е шедьовър, а Тамаки – певица с божествен глас, сред италианската и европейската публика …”
Историята, която познаваме от сюжета на Мадам Бътерфлай, е съвсем истинска. В Нагасаки и до днес се пази малката къща, в която е живяла Чо-Чо Сан – японка от обедняла знатна фамилия, която се влюбва в американски моряк. От него ражда син. Впоследствие губи любимия си, сина си и живота си. Тази неголяма виличка има формата на цвете. В градината, където Чо-Чо Сан се самоубива, е поставена бронзова фигура. Тя изобразява жена в кимоно, която сочи към морето, прегърнала своя малък син. Прието е, че това е паметник на Чо-Чо Сан. Но всъщност малко хора знаят, че паметникът е на певицата Миура Тамаки, погребана тук през 1947 година. Нейната кариера преминава в гастроли в Ла Скала.
В Япония Тамаки оставя много ученици. Лауреатите на конкурса “Бътерфлай” в първите му издания са получавали статуетка на певицата. А на заключителния концерт, по традиция на всеки конкурс, носителката на първа награда пее в кимоното на самата Тамаки. Това е фестивалният ритуал.
„Тук също има интересна история, разказва Мария Биешу – през 1967, на последния трети тур останахме осем финалистки, които трябваше да пеем в кимоно. Донесоха ни в хотела осем кимона. Всички се нахвърлиха, аз стоях настрани – руските момичета трябва да бъдем скромни. Останалите взеха по-ярките, по-красивите, за мен остана най-вехтото и старото. „Е, помислих си, важното е да пея добре”. И когато започнаха да обявяват наградите – започнаха от осма нагоре, както обикновено. Третата отиде в ловката англичанка, която ме избута, за да вземе най-красивото кимоно. Втора беше грузинката Ламара Чконя. След дълга пауза обявиха моето име. Тогава Набуе Кобаяши, ми каза – „Мария-сан, ти пя с кимоното на Миура Тамаки…”
В предаването ще прозвучи цялата опера „Мадам Бътерфлай” от Пучини в най-добрите записи от фонотеката на БНР: началото на първо действие ще бъде с Мирела Френи, Хосе Карерас, Тереза Берганца, Хуан Понс, Амброзиански оперен хор и Филхармоничен оркестър под диригентството на Джузепе Синополи.
Финалът на първо действие – с Рената Ското, Карло Бергонци, Паоло Монтарсоло, хорът и оркестърът на Римската опера под диригентството на Джон Барбироли.
Началото на второ действие ще прозвучи с Райна Кабаиванска, Александрина Милчева, Нелсон Портела, Румен Дойков, Вертер Врачовски, Българската хорова капела „Светослав Обретенов” и Софийската филхармония под диригентството на Габриеле Белини. Финалът на второ действие – с Рената Тебалди, Фиоренца Косото, Енцо Сордело, хор и оркестър на Римската академия „Санта Чечилия” под диригентството на Тулио Серафин.
Трето действие ще прозвучи с Леонтин Прайс, Ричард Тъкър, Розалинд Илиас, Анна ди Стазио, Филип Маеро, хор и оркестър на RCA Italiana, Рим под диригентството на Ерих Лайнсдорф.
Ще излъчим и интервю с диригента Йордан Камджалов, който дебютира на сцената на Софийската опера в края на юни в три спектакъла на „Мадам Бътерфлай”.
Съдържание на операта
По публикацията работи: Елена Хубанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!