Смесеният хор на БНР
Снимка: Василка Балевска
Събитието под надслов „Тиха и свята...” ще се състои на 23 декември от 19 часа в зала № 1 на НДК, диригент Емил Табаков. В програмата ще прозвучат Концерт за цигулка, опус 61 от Лудвиг ван Бетовен и Голяма меса в до минор КV 427 от Волфганг Амадеус Моцарт.
Участват плеяда от звезди. Световноизвестната цигуларка Албена Данаилова ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор точно 205 години след премиерата му. Във втората част Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР ще поднесат Голямата меса в до минор от Моцарт КV 427.
Солисти на месата ще бъдат Милена Георгиева, Валентина Куцарова, Георги Султанов и Ивайло Джуров.
Смесеният хор на Българското национално радио е създаден през 1952. Съставът е сред малкото професионални хорови колективи в България, открояващи се с високоценени качества: прецизно изпълнение на елементите на музикалната фактура, спазване на динамичните, темпови и артикулационни означения и чиста интонация. Репертоарът на хора включва творби от кантатно-ораториалния и оперния жанр на автори от предкласиката до наши дни.
Върхови постижения са записите на IХ симфония от Бетовен, „Стабат матер” от Пуленк, Реквием от Верди, „Стабат матер” от Росини, „Симфония на псалмите” и „Сватба” от Стравински, ораторията „Цар Давид” от Онегер, Реквием от Моцарт и други. Освен многобройните записи, които се съхраняват в Златния фонд на БНР, смесеният хор е канен да записва за Баварското радио и за фирмите Decca, His Master’s Voice и други. Хорът е гастролирал във Франция, Германия, Англия, Италия, Швейцария, Испания, Япония, Израел, Гърция, Югославия. Изтъкнати диригенти като Жорж Претр, Серж Бодо, Пол Етюен, Херберт фон Караян, Пиер Дерво, Клаудио Абадо, Маурицио Арена са канили българските певци за участие в реализацията на големи и амбициозни проекти, за участие в оперни продукции в Лион, Лимож, Авиньон, Безансон, Ним, Оранж. Повече от 40 години диригентът Михаил Милков ръководи състава, години наред чертае пътя на съвременното хорово изкуство. След 1994 със Смесения хор на БНР работят диригентите Андрей Андреев, Никола Липов, Методи Матакиев и сегашният му диригент Румен Райчев.
Албена Данаилова (цигулка) е родена в София в семейство на музиканти. Учи цигулка от 5-годишна възраст, на 12 години изнася първия си концерт. В НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф. П. Владигеров” учи при проф. Дора Иванова, след това в Германия при проф. Петру Мунтеану. Завършва Musikhochschule fur Musik und Theater – Рощок с магистърска степен. Паралелно посещава майсторските класове на професорите М. Минчев, И. Озим, У. Левин, Л. Каплан в България, Германия, САЩ. Стипендиант е на фондация Horst Rahe.
Лауреат е на конкурсите „Св. Обретенов”, „Млади музикални дарования”, „Ян Коциан” и „Концертино Прага” (Чехия), Kloster Schontal (Германия), Tibor Varga (Швейцария), „Виторио Гуи” (Италия).
Била е солистка на Младежка филхармония – София, Камерен оркестър „Софийски солисти”, Камерен оркестър – Добрич, оркестър „Симфониета” при БНР, Mecklenburger Kammersolisten, Norddeutsche Philharmonie – Рощок, Симфоничния оркестър на Бад Райхенхал и др. Свирила е под палката на Ц. Делибозов, П. Джуров, Й. Дафов, А. Андреев, Б. Райнеке, Демлере, Хаусшилд. През 2005 дебютира в Musikhalle – Хамбург с концерта на Чайковски под диригентството на Р. Щели. Гостувала е като солист и с квартет „Миландер” в Израел, САЩ, Австрия, Швейцария, Чехия, Полша, Германия и други, участвала е на международните фестивали „Катя Попова”, „Варненско лято”, „Емил Чакъров”, Камерния фестивал – Пловдив, и ежегодно на „Софийско лято”. Има записи в БНР, БНТ, Севернонемското радио, Радио Берлин.
Албена Данаилова е била концертмайстор на Баварската държавна опера в Мюнхен с диригент Зубин Мета, през 2004 става концертмайстор на Лондонската филхармония, а от сезон 2008-2009 е първи концертмайстор на Виенската държавна опера и първата жена на този пост в историята на прочутия оркестър. Участва и в програми на Виенската фихармония – в Новогодишния концерт на 1 януари 2009 в Златната зала на „Музикферайн”. Работи с диригенти като С. Озава, Д. Баренбойм, Кр. Ешенбах, Л. Мазел и други.
Милена Георгиева (сопран) е родена в София. Завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Райна Михайлова. Усъвършенства вокалната си интерпретация c Ирина Щиглич. В периода 1997-2005 учи в Университета за музикални и сценични изкуства, Виена, където се дипломира при Клаудия Виска и Чарлз Спенсър. Участва в майсторски класове на Райна Кабаиванска (Сиена), Филип Лангридж (Екс-ан-Прованс) и Едит Винс (Виена). Дебютира на оперна сцена в ролята на Майлс от „Въртенето на винта” на Бритън. На оперния фестивал в Екс-ан-Прованс (2002) тя се представя в ролята на Титания от „Сън в лятна нощ” (спектакъл с оперни арии от Моцарт върху сюжета на едноименната пиеса на Шекспир). Със същата продукция по-късно гастролира в Мадрид, Париж, Мюнхен и други. На сцените на „Концертхаус”, „Нова опера Виена”, театър „Акцент”, театър „Шьонбрун” във Виена, както и на фестивала „Лорелай Класик” в Германия, певицата изпълнява партиите на Мисис Форд от операта „Фалстаф” на Салиери, Папагена от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Емилия от операта „Флавио” на Хендел, Марцелина от операта „Фиделио” на Бетовен, Лисичката от „Хитрата лисичка” на Яначек.
Важно място в репертоара й заемат бароковата и ораториалната музика. В Cité de la musique, Париж, с италианския бароков оркестър Cappella dei Turchini и диригент Антонио Флорио, тя пее ролята на Осмида от операта „Изоставената Дидоне” на Пичини. Изпълнява също и сопрановите партии в „Реквием” от Моцарт, в меси от Шуберт, Дворжак, Брукнер, в „Кармина Бурана” на Орф и други.
Активно работи с френската пианистка Жоел Буфа, с която изнасят песенни рецитали.
Репертоарът им включва композитори от 18-и до 21-ви век.
Милена Георгиева е носителка на 4-а награда на Международния песенен конкурс за женски гласове във Вупертал, Германия, и на специална награда от 56-ия Международен конкурс As. Li. Co. в Комо, Италия, където е избрана за ролята на Сузана в операта „Сватбата на Фигаро”. Реализирала е записи за БНР със СО на БНР под диригенството на Ералдо Салмиери, както и за Баварската телевизия с Берлинския оркестър „Бабелсберг”. Изнасяла е концерти със Софийска филхармония и СО на БНР.
Валентина Куцарова (мецосопран) е родена във Варна. Завършва оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. След дипломирането си за една година е солист в оперния театър в Плевен. Там изпълнява партията на Сузуки от операта „Мадам Бътерфлай” на Пучини и партията на Фенена от операта „Набуко” на Верди. През 1992 година става член на международното оперно студио в Цюрих. На оперната сцена в Цюрих изпълнява партията на Графиня ди Чепрано от операта „Риголето”, Тебалдо от операта „Дон Карлос” на Верди и Лукреция от операта „Похищението на Лукреция” на Бритън. По-късно става член на оперните театри в Линц и Сен Гален, където изпълнява главните мецосопранови партии от оперите: „Вертер” на Масне, „Проклятието на Тит”, „Така правят всички жени” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Ксеркс” от Хендел, „Севилският бръснар” от Росини, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Хофманови разкази” от Офенбах, „Кармен” от Бизе и други. През 2002/2003 година дебютира в операта във Венеция, в театър „Сан Карло”, Неапол, в Париж, на фестивала в Брегенц, и в Монпелие. Следва дебют в оперния театър в Рин в Страсбург, където изпълнява: Изабела от операта „Италианката в Алжир” на Росини и Церлина от операта „Дон Жуан” на В. А. Моцарт, Жулиета от „Хофманови разкази” на Офенбах в театър в Билбао. Валентина Куцарова е носител на Гран При и първа награда от вокалния конкурс Rocca delle macie през 1995 в Сиена. Печели втора и специална награда за най-добра интерпретация на песни от Едвард Григ на международния вокален конкурс на името на Кралица Соня в Осло през 1997.
Георги Султанов (тенор) е роден през 1975 година в град Ямбол. През 1999 завършва Пловдивската музикална академия. От 2003 е солист на Бургаската опера.
В богатия репертоар на Георги Султанов присъстват теноровите партии на: Дон Отавио в операта „Дон Жуан”, Тамино във „Вълшебната флейта” и Педрило в „Отвличане от сарая” от Волфганг Амадеус Моцарт, Алфред Жермон в операта „Травиата”, Исмаел в „Набуко” от Верди, Артуро в „Лучия ди Ламермур” от Доницети, Ферандо в „Така правят всички жени” от Моцарт, Евгений Онегин в едноименната опера от Чайковски, Линдоро в „Италианката в Алжир” от Росини; както и ролите в оперетите: Парис в „Хубавата Елена”, Орфей в „Орфей и Евридика” от Жак Офенбах, Камий във „Веселата вдовица” от Франц Лехар, Баринкай в „Цигански барон” и Алфред в „Прилепът” от Йохан Щраус-син. Георги Султанов гастролира на сцените на оперните театри в редица европейски държави.
Ивайло Джуров (бас) е роден в Русе (1973), завършва камерно пеене в Кралската консерватория в Хага (1994), специализира оперно пеене при Александрина Милчева. Професионалния си дебют прави през 1996 г. на Великденския фестивал в Пловдив с „Великденска оратория” на Бах. От 1997 до 2000 г. работи с оркестъра на Българското национално радио, като през 1998 г. с негово участие се открива Международният музикален фестивал „Софийски музикални седмици”, а с хора на БНР осъществява записи и концерти на църковно-славянски песнопения. През 2001 г. дебютира в ролята на Фигаро от операта „Сватбата на Фигаро” и в ролята на Лепорело от „Дон Жуан” на Моцарт в Белгия и Холандия. През март 2002 г. изпълнява „Магнификат” на Бах, заедно с Orchestra of the Age of Enlightenment, под диригентството на Рене Якобс в Лайпциг. Повратен етап в певческата кариера на Ивайло Джуров е ролята на Филип II от операта „Дон Карлос” на Дж. Верди (2003), с която Джуров гастролира както у нас, така и в Австрия, Германия, Гърция, Белгия, Холандия, Франция, Испания, САЩ и други. Оперният му репертоар включва освен Филип ІІ, партии като Банко („Макбет”), Рамфис („Аида”) на Дж. Верди, Ескамилио („Кармен”) на Жорж Бизе, Тимур („Турандот”) на Дж. Пучини, Дон Жуан и Фигаро от Моцарт и други.
Ивайло Джуров има ярко изразен афинитет към кантатно-ораториалния жанр и в репертоара му присъстват творби като: „Реквием” на Моцарт, „Магнификат” и „Коледна оратория” на Бах, „Стабат Матер” на Росини, „Нелсън Меса”, „Сътворението” и „Месия” на Хендел, „Немски Реквием” на Брамс, „Девета симфония” на Бетовен, „Четиринадесета симфония” на Шостакович.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
