Изпълнение на съставите на римската академия „Санта Чечилия” под диригентството на Антонио Папано, Роял Албърт Хол, Лондон, 16 юли 2011 г.
Снимка: Архив
„След смъртта на Наполеон се появи още един човек, за когото непрекъснато се говори в Москва и Неапол, в Лондон и Виена, в Париж и Калкута. Славата на този човек се разпространява навсякъде, където е проникнала цивилизацията… Велик артист и обаятелен човек!” Така описва Стендал героят, вдъхновил го да напише една блестяща биографична книга, и той е композиторът Джоакино Росини.
Италианският майстор, който в своето време няма съперник, достоен на неговия ранг в конкуренцията за оперна слава. Дали още с раждането му, съдбата не предначертава неговата бъдещата уникалност? Да се появиш на земния свят на високосна година (1792) и то на 29 февруари?! Сякаш е особен знак за изгрева на Росиниевия талант, който само на 18 години проблясва с „Брачната полица”. На 21 години композиторът написва „Танкред” и „Италианката в Алжир”, на 24 – своя шедьовър „Севилският бръснар”, следван от „Отело”, „Пепеляшка”, „Крадливата сврака”, „Мойсей в Египет”. Росини създава 38 сценични опуси преди да „абдикира” през 1829 г. като оперен композитор с „Вилхелм Тел”. Той е на 37 години, животът му е преуспяващ – шумен, весел, разгулен. И защо ли този голям композитор изведнъж се оттегля от любимата опера? Според някои изследователи причината е във все по-задушаващите го догми на оперния „пазар”, според други – крахът на личния му творчески поврат към нещо ново, което така и не успява да изрази и развие... Операта „Вилхелм Тел” е много различна от всичко онова, което Росини е писал до този момент. Голяма героико-романтична опера, вдъхновена от легендата за Вилхелм Тел. Известно е, че митологичното познание е асоциативно и тази стара история за освободителната борба на швейцарските кантони против австрийското подтисничество, резонира с патриотичните чувства на композитора. Макар и да заживява в Париж, той не е забравил раните, нанесени на родната Италия от австрийското владичество…
Либретото на операта написват Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би въз основа на драмата „Вилхелм Тел” от Фридрих Шилер. Това е най-дългата опера на Росини, в първия си вариант е в пет действия. След премиерата (на 3 август 1829 г. в Париж), той прави нова, съкратена версия. Отказва се от трето действие, събира четвърто и пето, и така операта става триактна.
В съвременната практика „Вилхелм Тел” се изпълнява в четири действия – възстановено е третото, но са запазени авторските купюри в последните две действия.
Такъв е и вариантът на операта, който ще чуете в концертно изпълнение на съставите на Римската академия „Санта Чечилия” под диригентството на маестро Антонио Папано. Документален запис от гостуването на трупата в Лондон, на фестивала на Би Би Си Промс – 16 юли 2011 г. Солисти са: Микеле Петрузи (Вилхелм Тел), Джон Осбърн (Арнолд Мелхтал), Малин Бистрьом (Матилда), Никълъс Куриал (Геслер), Фредерик Катон (Мелхтал), Матю Роуз (Валтер Фюрст), Патрисия Бардон (Хедвига) и др.
Ако сте почитатели на Росини, да бъдем заедно в съботната оперна вечер. Макар и малко в аванс да отбележим 220-я рожден ден на големия творец.
Съдържание на операта
събота, 11 февруари, от 20.00 часа
По публикацията работи: Янина Богданова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!