В оперната вечер на програма „Христо Ботев” ще предложим запис от спектакъл на кралската опера „Ковънт Гардън” в Лондон, представен на 21 септември миналата година с участието на няколко от най-бляскавите звезди на съвременната оперна сцена. Във „Фауст” на Шарл Гуно пеят Анжела Георгиу, Виторио Григоло, Рене Папе и Дмитрий Хворостовски, дирижирани от Евелино Пидо.
Меломаните вероятно знаят, че в деня на превземането на Бастилията – националния празник на Франция, на сцената на парижката Гранд опера (днес Опера Бастий) често звучи „Фауст” на Гуно. Въпреки че операта е създадена по едно от най-прочутите творения на немския гений, за французите „Фауст” е истинска френска национална опера, популярна сред най-широката публика с красивите си мелодии. За френския народ тази творба е сред най-ценните съкровища на националното изкуство. Съкровище, създадено от Шарл Гуно – един французин до мозъка на костите. Неговите мелодични и хармонични изразни средства са прозрачни и чисти, а музикалните форми – шлифовани като диаманти, попаднали в ръцете на виртуозен ювелир. Шарл Гуно притежава изискан френски вкус и невероятно чувство за мярка. Неслучайно той става известен с фразата: „Изкуството, това е сърце, способно да мисли”. Този композитор никога не отстъпва пред евтиния буржоазен вкус. Вместо рев на оркестъра и схематични „лъжегерои”, той предлага на публиката прекрасни музикални страници и дълбоки чувства. Големите достойнства на композитора Гуно са две: великолепните мелодии и умението да изобразява личности. Всъщност, независимо от жанра, той винаги предпочита мелодичното развитие, защото смята, че мелодията е и ще остане най-чистият израз на човешката мисъл. И ако музиката на Гуно е неизменно покоряващо-лирична, в оперното си творчество той е майстор на музикалния портрет и чувствителен артист, правдиво претворяващ житейските ситуации. В стила на Гуно искреното и семплото винаги са съпроводени от най-високо композиторско майсторство. Всеки, който поне веднъж е слушал „Фауст”, остава очарован от прелестната, чиста Маргарита; жизнерадостната, бъбрива Марта; смелия, достоен Валентин. Още по-впечатляващ е демоничният образ на Мефистофел, опитващ се с всички сили да съблазни доктор Фауст – един тъжен старец, изпълнен със страстното желание да върне изгубената младост и да намери любовта, която е пропуснал, защото като юноша е бил увлечен от науката много повече, отколкото от самия живот.
Незабравимите герои на Гьоте, Шарл Гуно и неговите либретисти Жул Барбие и Мишел Каре, тази вечер ще преживеят отново вълнуващата си история в една много прецизна и проникновена интерпретация на диригента Евелино Пидо. Що се отнася до звездния състав на солистите – това действително е най-доброто, което съвременната оперна сцена може да предложи. Не бих определила тяхното изпълнение от септември миналата година като най-доброто, което лично аз съм чувала. Вероятно слухът ми е разглезен от спомени за Фауст на Геда, Раймонди или Краус, Маргарита на Френи или Де Лос Анжелес, да не говорим за легендарните превъплъщения в Мефистофел на Борис Христов и Николай Гяуров. Най-разочароващ в състава на Ковънт Гардън като че ли е тенорът Виторио Григоло – Фауст, който може да ви се стори доста бледо копие на своите велики предшественици. Затова пък Анжела Георгиу – Маргарита и Дмитрий Хворостовски – Валентин представят уникални собствени интерпретации на образите, доста атрактивни, макар и повече театрални, отколкото чисто музикални. Рене Папе също не е най-великият Мефистофел на всички времена и народи, но началото на новия ХХІ век е време на тотална криза – навсякъде и във всичко, тъй че не е добре да сме максималисти и да искаме повече от възможното.
„Фауст” на Гуно ще прозвучи в изпълнение на съставите на кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, дирижирани от Евелино Пидо. В ролите:
• Доктор Фауст, тенор – Виторио Григоло
• Мефистофел, бас – Рене Папе
• Маргарита, сопран – Анжела Георгиу
• Валентин, неин брат, баритон – Дмитрий Хворостовски
• Вагнер, войник, баритон – Даниъл Грайс
• Зибел, приятел на Маргарита, мецосопран – Мишел Лозие
• Марта Шверлайн, съседка на Маргарита, мецосопран – Каръл Уилсън
Съдържание на операта
