Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виртуози и приятели – Джон Уилямс и Джон Етеридж

Джон Уилямс и Джон Етеридж
Снимка: Архив
Неделният следобед ще започне с великолепна интерпретация на Джон Уилямс – голямо име в съвременната музика, свързано с един от най-магическите и съблазнителни инструменти – китарата. Наскоро благодарение на Европейския съюз за радио и телевизия получихме съвместен рецитал на „класика” Джон Уилямс и прочутия британски джаз-фюжън китарист Джон Етеридж, състоял се през август миналата година в рамките на Единбургския фестивал, от който ще предложим най-впечатляващите изпълнения.
Само след два месеца роденият в Австралия, но всъщност британец по баща и местожителство Джон Кристофър Уилямс ще навърши 72 години, но концертната и звукозаписната му дейност са все тъй интензивни и енергични. Успехът на съвместния му рецитал с Джон Етеридж е предизвестен, след като още през 2006 г. се появи албумът на Sony Places Between: John Williams, John Etheridge – Live in Dublin. Записът е направен на концерт, състоял се през юли 2006 година на Китарния фестивал в Дъблин и това всъщност е първият документален запис на Джон Уилямс. Концертът включва аранжименти на фолклорна музика от Африка, Южна Америка и Кабо Верде, вдъхновения от Бах и Били Холидей и авторски творби на съвременни композитори, а названието „Места помежду” внушава идеята за безкрайния брой на възможните места за срещи на изпълнители, творци и жанрове.
Рециталът от миналото лято в Единбург предлага различна програма от тази в Дъблин, която не може да се чуе никъде, освен на нашите вълни. Една от най-любопитните творби в програмата е на британския цигулар, контрабасист и композитор Пол Харт, роден през 1945 година. Започнал като басист в Националния младежки джазоркестър, а малко след това – като цигулар и пианист в състава на джаззвездата Клио Лейн, днес Пол Харт е известен като талантлив композитор и автор на аранжименти, който интензивно работи за киното и телевизията в жанрове, обхващащи от рекламни джингли до цялостни филмови партитури и теми за телевизионни сериали. В последните години Пол Харт се изявява и като сериозен класик. Написал е концерт за китара специално за Джон Уйлямс, както и творби за духови ансамбли, симфонични оркестри и джаз-групи. В началото на 80-те години на ХХ век Харт създава сюитата „Тема и Отклонения”, вдъхновена от и структурирана в стила на бетовеновата „На Елизе”, а пиесата, която свирят Уилямс и Етеридж, е още по-впечатляваща. Нарича се „Конят на Лудвиг” и цитира тема от соната на Лудвиг ван Бетовен. Какво общо има конят тук? Оказва се, че Бетовен посветил три от своите клавирни сонати на някоя си графиня ван Бруно, чийто съпруг бил висш офицер в армията на Наполеон. Както е известно, в един кратък период от живота си Бетовен е бил искрено възхитен от Наполеон и идеите за свобода и братство, докато не се разочаровал горчиво. Когато съпругът разбрал за посвещението, за благодарност той изпратил на Бетовен скъп подарък – въпросния кон. Както разказва самият Джон Уилямс на публиката от Единбърг, бедният Бетовен съвсем не знаел какво да прави с подаръка, тъй че го дал на някакъв свой познат да го гледа. Въпросният човек спечелил доста пари с помощта на коня, но не пропускал всеки месец да праща на Бетовен сметка с изхарчените средства за храна на животинчето. Какво се е случило по-нататък, не се знае. Важното е, че Джон Уилямс и Пол Харт се вдъхновили от историята и композиторът създал „Коня на Лудвиг” за две китари в две части.
И във връзка с този прекрасен китарен рецитал, да не пропуснем да напомним, че на 21 февруари се навършиха 120 години от рождението на „бащата на съвременната класическа китара” – виртуозния испански китарист Андрес Сеговия, който между другото е учил и напътствал и самия Джон Уилямс, макар между двамата да е имало напрегнати моменти. Е, от днешна гледна точка вероятно Джон Уилямс вече не се сърди на великия Сеговия, каквото и да е преживял на майсторските му класове в младежките си години. Тъй че, в памет на Андре Сеговия ще прозвучи финалът на „Фантазия концертанте” от Ейтор Вилла Лобос, създадена специално за Сеговия през 1951 година. Записът е на Джон Уилямс с Английския камерен оркестър, дирижиран от Даниел Баренбойм.

неделя, 24 февруари, от 14.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени