„Анна Томова-Синтова е за мен най-големият талант, който съм срещал през последните години” - казва Херберт фон Караян за една от най-успешните български певици. Световноизвестното сопрано ще излезе на сцената в зала „България” заедно с Радиосимфоничния оркестър и Емил Табаков.
В програмата ще прозвучат произведения от колосалния композитор Рихард Вагнер. Творчеството на Вагнер е грандиозно – дори и само с ръста на художествените стремежи, които въплъщава в прочутите сценични творения „Летящият холандец”, „Танхойзер”, „Лоенгрин”, „Нюрнбергските майстори-певци”, „Тристан и Изолда”, „Парсифал”, тетралогията „Пръстенът на нибелунга” (съставена от „Рейнско злато”, „Валкирия”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”). Концертната програма на Симфоничния оркестър на БНР ще ни срещне с Увертюрата към операта „Риенци”, „Песни по Матилде Везендонк”, Въведенията към I и III действие от операта „Лоенгрин”, Въведение и Смърт на Изолда из операта „Тристан и Изолда”.
След големия успех на операта „Риенци” в Дрезденската придворна опера, името на Вагнер става известно в Германия и той е назначен за втори капелмайстор в Дрезден. „Риенци” е написана по историческия роман на английския писател Едуард Булвер-Литон. Героичният сюжет за възхода и падението на последния римски трибун вдъхновява бунтаря Вагнер. Увертюрата е ефектна пиеса, изградена по теми, свързани с образа на Риенци, и в нея се изявява за първи път като голям симфоник.
Премиерата на операта „Лоенгрин” е дирижирана от Лист във Ваймар. Либретото на операта е съставено въз основа на поемата „Парсифал” на минезингера Волфрам фон Ешенбах, старинните саги за Лоенгрия и няколко немски „лебедови” легенди. В творбата се разказва за трагичната самота на рицаря-лебед, който идва от божествения свят на безпределната невинна чистота, за да въздаде правда, ала любовта му е попарена от човешкото безверие.
Романтичното познанство на композитора с 24-годишната поетеса Матилда ражда пет песни по нейни стихове: „Ангелът”, „Спри!”, „В оранжерията”, „Скърби” и „Блянове”. В протежение на зимните месеци през 1857-58 г. по тях Вагнер създава своя великолепен песенен цикъл за женски глас и пиано, известен като Wesendonck Lieder („Песни по Матилде Везендонк”). Вагнер сам оркестрира една от тях – „Блянове”, вокалната партия поверява на цигулката и този романс е изпълнен на рождения ден на Матилда (23 декември 1857 г.). Останалите песни оркестрира Феликс Мотл, австрийски диригент и композитор, ученик на Вагнер.
„Не съм писал нищо по-прекрасно от тези песни и малко от моите произведения могат да се сравнят с тях” – пише Вагнер. Песните са своеобразно предверие към гениалната опера „Тристан и Изолда”. В основата на сюжета й лежи средновековната легенда за невъзможната любов, в която Вагнер проектира собствените си страдания.
