Ева Мартон е най-често идентифицирана с ролята на ледената китайска принцеса Турандот от едноименната опера на Джакомо Пучини (Вашингтон, 1993 г.)
Снимка: martoneva.hu
На 18 юни се навършиха 70 години от рождението на унгарската оперна дива Ева Мартон. Повечето от нашите редовни слушатели добре познават това име и този глас. Творческият й път започва от родния й град – Будапеща, където Ева Мартон учи пеене в музикалната академия „Франц Лист”. Професионалният й дебют е в малка партия – Кейт Пинкертон, в спектакъл на „Мадам Бътерфлай”, състоял се на летния фестивал на прочутия будапещенски остров Маргит. Малко по-късно, през 1968, е официалният й дебют в ролята на Шемаханската царица от „Златното петле” на Римски-Корсаков в Унгарската държавна опера. Само четири години по-късно Ева Мартон е поканена от Кристоф фон Дохнани за ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро” в операта във Франкфурт. През същата 1972 г. тя пее и Матилда от „Вилхелм Тел” на Росини под палката на Рикардо Мути във Флоренция. Завръща се в Будапеща, за да изпълни Одабела от „Атила” на Верди, но през 1973 е вече във Виена, където дебютира триумфално с „Тоска” на Пучини във Виенската Държавна опера.
Следват дебюти в Хамбург с Императрицата от „Жената без сянка” на Рихард Щраус и в Сан Франциско с „Аида” на Верди. През 1978 година в Миланската Скала за първи път аплодират Ева Мартон – ролята е Леонора от „Трубадур”. През 1979 е дебютът й в Лирик опера – Чикаго, с Мадалена от „Андре Шение” на Джордано. Тази партия остава сред върховите й постижения, най-вече заради записа, направен през 1986 година със съставите на Унгарското държавно радио под палката на Джузепе Патане и с участието на Хосе Карерас. Още две от големите й постижения са „Египетската Елена” на Рихард Щраус под палката на Волфганг Савалиш през 1981 г. в Мюнхен и Леонора от „Фиделио” на Бетовен през 1982 и 1983 под диригентството на Лорин Маазел.
От всичко изброено дотук, става ясно, че Ева Мартон е сред уникалните явления в света на операта. Дебютът й е като колоратурка, първите най-важни успехи – в опери на Моцарт и Росини, а лиричните партии в репертоара й достойно съседстват с много сериозни драматични роли. Гласът й е красив и универсален, от онези, за които в света на операта казват: „Може всичко!” и просто не коментират повече.
Една от най-важните части във внушителния репертоар на Мартон безспорно са постиженията й в опери на Вагнер. През 1976 – само осем години след началото на професионалната й кариера, Ева Мартон дебютира в Метрополитън опера – Ню Йорк с партията на Ева от „Нюрнбергските майстерзингери”. Година по-късно участва в Байройтския фестивал като Елизабет и Венера от „Танхойзер”. През 1982 г. отново е в Ню Йорк, за да пее Елизабет в МЕТ. „Ню Йорк Таймс” помества хвалебствен отзив за това изпълнение, в който четем: Унгарската артистка, която изпълни Елизабет от „Танхойзер” за първи път в Метрополитън опера в понеделник, доказа, че притежава вокалните данни и качествата на характера, за да се превърне в следващия голям и важен драматичен сопран на оперния свят. Всъщност, тя вече е там. Тембърът й е точният, чистата сценична сила е впечатляваща, а инстинктите й са на родена актриса...
След време Ева Мартон ще бъде една от най-търсените Брюнхилди за „Пръстена” на Вагнер в целия свят. Тя участва в четирите части на „Пръстена на нибелунга”, представен в Лирик опера – Чикаго под палката на Зубин Мета през 1996 година. През 1998 в новата постановка на „Лоенгрин” в Хамбург Мартон е поканена за мецосопрановата партия на Ортруд. През 2000 година пее Изолда в Хамбург, а през 2001 – Кундри от „Парсифал” в Барселона и Лисабон.
Освен в творбите на Вагнер, разбира се, Мартон е аплодирана в целия свят като Турандот от едноименната опера на Пучини. За първи път тя изпълнява тази партия през 1983 година във Виенската държавна опера. Следват стотици спектакли на Турандот – в МЕТ, Скалата, Сан Франциско, Лирик опера – Чикаго, Арена ди Верона, Вашингтон, Бостън, Барселона, Хюстън. Освен това Ева Мартон е Турандот в шест телевизионни и видео продукции, включително филмираната постановка на Виенската Щатсопер с режисьор Харолд Принс, постановката на Метрополитън опера, режисирана от Франко Дзефирели и постановката на Дейвид Хокни, заснета в Сан Франциско. Известните аудиозаписи на „Турандот” с участието на Мартон са два – дирижирани от Лорин Мазел и Роберто Абадо. А ние ще имаме възможност да ви припомним един великолепен спектакъл на Виенската държавна опера от септември 1983. Диригент е Лорин Маазел, в главните роли освен Ева Мартон, която дебютира в Турандот, блестят Хосе Карерас и Катя Ричарели. От този дебют отпреди 30 години до ден днешен Ева Мартон е най-често идентифицирана именно с ролята на ледената китайска принцеса.
Но след Турандот ще припомним една коренно различна оперна героиня – Маргарита на Гьоте. По-точно – Маргарита от „Мефистофел” на Бойто. Това е една от няколкото великолепни оперни регистрации, осъществени от Джузепе Патане в Будапеща с оперния хор на фирмата „Хунгаротон” и Унгарския държавен симфоничен оркестър. В по-малките партии участват унгарски солисти, но за главните Патане кани най-големите съвременни звезди. И ако в „Андре Шение” това е Хосе Карерас, в „Мефистофел” на Бойто заедно с Ева Мартон пеят Пласидо Доминго и Самюел Рейми. Ще чуете и тримата в трето действие на „Мефистофел” от Ариго Бойто в един от най-хубавите записи на тази опера от края на ХХ век, макар и трудно сравним с по-ранни регистрации с участието на Сиепи, Дел Монако и Тебалди; Гяуров, Павароти и Френи или Борис Христов, Джачинто Прадели и Ориета Москучи под палката на Виторио Гуи.
Днес Ева Мартон е професор по пеене и ръководител на вокалния факултет в Музикалната академия „Франц Лист” в Будапеща. Новото столетие тя посреща с нови роли. Това са Изолда от „Тристан и Изолда” на Вагнер в Хамбургската държавна опера през 2000 година и Кундри от „Парсифал в Барселона и Лисабон през 2001. През 2006 Ева Мартон участва в концертна версия на „Федора” от Джордано – опера, записана от нея през 80-те години на ХХ век заедно с Карерас и под палката на Джузепе Патане. През 2007 пее в „Електра” на Рихард Щраус в Дойче опер – Дюселдорф и в „Йенуфа” на Яначек в Хамбург. Официално Мартон се оттегля от оперната сцена точно 40 години след дебюта си – през март 2008 с ролята на Клитемнестра от „Електра” в Барселона. Въпреки това тя отново пя Клитемнестра в Женева през ноември 2010.
Но вместо Рихард Щраус в оперната вечер ще прозвучи фрагмент от една съвсем непозната опера, създадена от Ерих Волфганг Корнголд на крехката 17-годишна възраст. „Виоланта”, чието действие се развива във Венеция от 15-ти век, е едноактна опера с либрето от австрийския драматург Ханс Мюлер-Айниген и е втората опера на младия Корнголд. Премиерата й е била на 28 март 1916 година в Мюнхен, заедно с другата едноактна опера на същия композитор – „Пръстена на Поликрат”, под диригенството на Бруно Валтер и с великата Мария Йерица в главната роля. През 1927 година „Виоланта” е показана в Метрополитън опера отново с участието на Йерица. Единственият известен студиен запис на „Виоланта“ е направен през 1980 година в концертната зала на Баварското радио в Мюнхен и е копродукция на Sony, CBS и Баварското радио, чиито състави участват под диригентството на Марек Яновски. В трите главни партии – на Виоланта, нейния съпруг Симоне и любимия й Алфонсо се представят великолепни певци – Ева Мартон, Валтер Бери и Зигфрид Йерусалем, тъй че изпълнението е отлично. Що се отнася до самата творба, изследователи я определят като чудесен пример затова как един вундеркинд постига собствен, отличителен музикален език и стил в много ранна възраст. Обичайното определение за музиката на Корнголд е за конгломерат от елементи, заети от Рихард Щраус и Джакомо Пучини, но това не прави богатата оркестрация и красивите мелодии по-малко впечатляващи.
На финала на оперната вечер ще ви предложим цялостно един от най-хубавите оперни записи с участието на Ева Мартон – „Андре Шение” от Умберто Джордано. Регистрацията е направена през 1986 година в Будапеща с участието на солисти, хора и Симфоничния оркестър на Унгарското държавно радио под палката на Джузепе Патане. В този запис ще си припомните истинския глас на младия Карерас – действително великолепен в ролята на Шение с повече от достойна партньорка в лицето на Мартон.
В ролите участват:
• Андре Шение – Хосе Карерас
• Карло Жерар – Джорджо Дзанканаро
• Мадалена – Ева Мартон
• Графиня дьо Коани – Тамара Тъкач
• Берси – Клара Тъкач
• Мадлон – Ева Фаркаш
• Руше – Франко Федеричи
• Фукие – Тамаш Батор
• Матийо – Йозеф Грегор
• Абат – Ищван Розшош
• Шмидт – Янош Тот
• Дюма – Кажмер Саркани
• Мажордом – Йозеф Молдвай
Съдържание на операта „Андре Шение”
събота, 22 юни, от 20.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!