Миниатюра 62 от Манасиевата летопис, 14 век: Смъртта на цар Петър и завръщането на синовете му от Константинопол (от книгата „Миниатюри на Манасиевата летопис”, Иван Дуйчев, 1962)
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Един монах старателно украсява страниците на старинно евангелие. Очертава фини изображения на светци и геометрични фигури, а покрай тях като рамка красиво се преплитат по-тънки и по-плътни линии. Понякога рисунките заемат цялата страница, а други – майсторски са вплетени в изящно изписаните заглавни букви, които напомнят на антични колони, украсени с прекрасни цветя, орли, лъвове, змии, сирени и кентаври… Тези малки рисунки се наричат миниатюри. Думата „миниатюра” идва от името на река Миниус в Испания. Край нея се добивало оловото, от което се правело червеното мастило за илюстрациите на ръкописите. То не се разтваряло във вода и се наричало „миниум”. Освен червения за създаването на миниатюрите се използвали също синия, зеления и жълтия цвят, а основата била златна. Най-старата запазена книга с такива миниатюри е византийското евангелие, написано от монаха Рабула през 6-и век на територията на днешна Сирия, а най-богати са миниатюрите във византийските и българските църковни книги от 9-10 век. Още за изкуството на миниатюрите в старите книги, за създаването на най-старата ни писменост – глаголицата, както и за първите български книжовници, можете да научите в поредния епизод на „История на изкуството за деца”.