Борис Христов изпълнява ария на Джовани да Прочида от второ действие на „Сицилианска вечерня”.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Повечето от редовните ни слушатели вероятно знаят, че през цялата 2014-а – годината, в която се навършва един век от рождението на Борис Христов, програмата за култура и образование на БНР всеки месец ще посвещава по една от оперните си вечери на изкуството на великия българин. След легендарните му роли, представени през януари и февруари – Борис Годунов и крал Филип Втори, тази събота ще припомним две от големите Вердиеви превъплъщения на Борис Христов – Атила от едноименната опера и Джовани да Прочида от „Сицилианска вечерня”. Но преди тях могъщият му глас ще прозвучи с ария от „Набуко”. Партията на жреца Захария – един достоен и достолепен духовен водач, който не спира да вярва и да вдъхва вяра и надежда у сънародниците си, е повече от подходяща за начало на вечер, която има за цел да ни припомни един дълбоко обичан и почитан човек и артист – идеал за достойнство и свобода, известен с пълното си, почти жреческо посвещаване на съвършенството. След „Набуко” продължаваме с „Атила” – още една от серията героико-патриотични опери, създадени от Джузепе Верди през 40-те години на XIX век. Според Карло Курами и Маурицио Модуньо – италианските автори на най-голямото, подробно и задълбочено издание, посветено на Борис Христов, операта „Атила” до голяма степен дължи настоящата си известност именно на Борис Христов. На първо място – той е първият изпълнител на централната роля в първата съвременна сценична възстановка от 1962 година във Флоренция. На второ – Борис Христов е участвал в още няколко от най-значимите постановки на „Атила” от втората половина на ХХ век – в Триест през 1966 и във Венеция през 1976 година. На трето и съвсем не на последно място – с партията на Атила Христов показва големия потенциал на тази роля на многобройните си конкуренти, дошли след него – от Гяуров до Рейми. В книгата на Курами и Модуньо е отделено особено внимание върху интерпретацията на Борис Христов на финала на операта: „... с какво крешендо, пълно с удивление и презрение Атила се обръща към Одабела, Форесто и Ецио, събрали се, за да го съсипят, след като са били облагодетелствани от него. И с какво майсторство той използва различна интонация, обръщайки се към всеки от тримата събеседници. Да не говорим за помитащия му гняв, който ги събира в едно”. На слушателите ще предложим цялостния запис на „Атила” от Джузепе Верди, направен на 1 декември 1962 година в Театро Комунале – Флоренция. В спектакъла участват солисти, хорът и оркестърът на Майските музикални тържества. Диригент е Бруно Бартолети, а освен Борис Христов в ролята на Атила, ще слушате великолепния баритон Джанджакомо Гуелфи като Ецио, сопраното Маргерита Роберти в партията на Одабела и тенора Гастоне Лимарили – Форесто. В ролите на Улдино и Леоне – Франко Франки и Марио Фрозини.
След Атила ще припомним една рядко изпълнявана от Борис Христов роля, затова пък в исторически постановки. Това е Джовани да Прочида в „Сицилианска вечерня” – всъщност и до днес рядко поставяна на сцена Вердиева опера. Според Карло Курами и Маурицио Модуньо двете постановки на „Сицилианска вечерня” – от Майските музикални тържества във Флоренция и от Миланската Скала през 1951 г., са сред десетте най-големи оперни събития в света през 50-те години на ХХ век. Концертното изпълнение в Торино от 1955 г. не е толкова успешно, но и в него участниците впечатляват – Анита Черкуети от 1955 г. срещу Мария Калас от 1951 г., Карло Талябуе срещу Енцо Маскерини, Марио Ортика срещу Джорджо Коколиос-Барди и Борис Христов срещу самия себе си. Според Курами и Модуньо записите от 1951 г. от години се радват на особено висока оценка от оперомани и критици, защото изпълнението на Ерих Клайбер е „блестящо, със съвършено владеене на оркестъра и разтърсващо драматично напрежение, но и с известно френетично бързане, което без съмнение изгаря всичките наслоени традиции (достатъчно е да помислим за последния финал), но пък проваля възможността за по-артикулирано и нюансирано пеене. От това страда целият състав, но може би най-много Христов, тъй като той винаги е принадлежал към категорията на певците аналитици (ясна дикция, вкус към оттенъците) и се е чувствал много по-добре при по-гъвкави и широки темпа... Силният момент на пето действие са голямата сцена и финалният терцет на Прочида, Елена и Ариго, всъщност дует между баса и сопраното, към който тенорът се присъединява по-късно. Изглежда, че се повтаряме, – пишат Курами и Модуньо – но ние продължаваме да твърдим, че в днешната опера мигове като едновременното участие на Калас или Черкуети с Христов в драматичен дует, който те оставя без дъх и без думи, или пък призивът за „Вендета” в последния финал не могат да се повторят, а може би ще останат въобще неповторими”. И още подробности за тази постановка в книгата „Борис Христов” на Карло Курами и Маурицио Модуньо: „През май и юни (1951 година) Христов участва във флорентинския фестивал „Маджо Музикале” и продължава да бъде любимец на публиката. Открива сезона със „Сицилианска вечерня” заедно с Калас в ролята на графиня Елена и с тосканския баритон Енцо Маскерини в ролята на Гуидо ди Монфорте. Режисьор и постановчик е Херберт Граф. Диригент е известният Ерих Клайбер, който поради неразположение на гръцкия тенор Джорджо Коколиос, по време на репетициите пее партията на Ариго „с приятен глас”, като си спомня Франка. Любопитно е да се отбележи, че работата на Клайбер върху тази „Сицилианска вечерня” е често нарушавана от тогавашния печат, който парадоксално хвали интерпретациите му на Бетовен и Моцарт, но му отказва „разрешителното” да бъде голям Вердиев интерпретатор. От друга страна – и постановката на Граф, и горкият Коколиос, смятан от Гуалтиеро Франджини (от вестник La Nazionale italiana) за „вдървен и смешен на сцената и за недобре подготвен за вокалната интерпретация на образа”, предизвикват доста съмнения около постановката. Христов обаче е хвален от всички: В това издание на „Маджо Музикале” Борис Христов беше удивителен Прочида, а Мария Менегини Калас в ролята на Елена бе негова достойна партньорка. Двама изключителни певци, нещо твърде рядко днес; цялостни, изградени, особено Христов, с мощния си глас и вълнуващото си пеене. По-нататък Курами и Модуньо цитират още две италиански издания, поместили критики за спектаклите на „Сицилианска вечерня” във Флоренция през 1951 г., в които четем: ... Борис Христов. Този изключителен артист сякаш е създаден за нас – характерът му се свързва по съвършен начин с най-любимите ни оперни произведения. Независимо дали играе главна или второстепенна роля, по някакъв вълшебен начин той става веднага най-значимата фигура в спектакъла, най-обичаният, символ на самата опера. И още: ... Христов, благодарение на богатството и красотата на гласа си, благодарение на дълбоката си музикална чувствителност и на изключителната си способност да се превъплъщава напълно в най-различни герои, успя да изрази по блестящ начин бурните чувства на благородния родолюбец. Партията на Джовани да Прочида ще си припомните във второ, четвърто и пето действие на „Сицилианска вечерня” – спектакъл, състоял се през месец май 1951 година в рамките на Майските музикални тържества във Флоренция. Диригент е Ерих Клайбер, в ролите участват: Мария Калас – Елена, Борис Христов – Джовани да Прочида, Енцо Маскерини – Монфорте и Джорджо Коколиос-Барди – Ариго.
