На фона на нарастващо вътрешно и външнополитическо напрежение, два месеца преди евроизборите политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална картина, показва регулярното проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 20 – 24 март 2014 година сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна.
За трети пореден месец ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст до 17,5%. След началния спад, който левицата претърпя с реанимирането на проекта АБВ, сега подкрепата й остава без промяна: 15,2%.
И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-а г. - АБВ и „България без цензура“, имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на бившия президент Георги Първанов (от 6,1% на 4%) и по-слабо – при партията на Николай Бареков (от 5,5% на 5,2%).
С 6,5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила. При Реформаторския блок няма промяна - 5,1%, а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3,6%) и "Атака" (2%).
И през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава. Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството – пенсионери и жители на селата.В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.
Доверието в парламента е 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира. Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки.Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев – 29% одобрение и 27% неодобрение.
Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало, заключават социолозите от "Алфа рисърч".
