Световноизвестният колумбийски писател и нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес почина на 87-годишна възраст в дома си в Мексико, предадоха световните агенции. На 8 април той беше изписан от болница в мексиканската столица, приет със съмнения за пневмония. В Колумбия е обявен тридневен траур в негова памет.
Маркес е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Световната му слава идва с публикуването на книгата „100 години самота“ през 1967-а година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца той продава или залага част от имуществото си, взема храна на кредит. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех в целия свят, книгата е преведена на много езици. Получава Нобеловата награда за литература през 1982-а. Неговите произведения надминаха по продажби всички книги на испански език. От романа му „100 години самота“ са продадени над 50 милиона екземпляра на повече от 25 езика.
Писатели от цял свят и президенти отдадоха почит на гениалния разказвач, смятан за един от най-великите испаноезични писатели. Световна слава му донасят романът "Сто години самота", "Хроника на една предизвестена смърт", "Любов по време на холера", "Есента на патриарха" и много други.
Биографът на Маркес - Илан Ставанс, разказва :
Той беше никой, беше неизвестен журналист и автор на разкази в началото на своята кариера. Той беше в този момент почти на 40 години и славата, известността, както и репутацията, която имаше като литературен гигант на 20-и век – всичко се обедини точно в момента, когато беше публикувана книгата.
Хиляда години самота и тъга заради смъртта на най-великия колумбиец за всички времена! Такива гиганти никога не умират, написа колубийският президент Хуан Мануел Сантос.
Роден съм за разказвач на истории, казва Габриел Гарсия Маркес и, както му е присъщо, използва анекдотична случка, за да каже, че отрано е разбрал значението на думите:
Когато бях на 12 години, щеше да ме блъсне велосипедист. Минаващ покрай нас пастор извика "Внимавай!". Велосипедистът падна, а духовникът, продължавайки по пътя си, ми каза през рамо: "Оцени ли силата на думите?" Много ясно оцених тази сила в онзи момент.
Габриел Гарсия Маркес определя себе си като разказвач на истории, научени още в детството. Всичко, което съм написал, зная или съм чул до 8-годишната си възраст, така писателят обяснява своя "магически реализъм":
У мен съществува известно раздвоение на личността. От една страна е светът на дядо ми – свят на реалността, на граждански войни, за който той ми е разказвал, тъй като е бил полковник в последната война, а от другата страна е светът на баба ми – свят на фантазията и напълно отдалечен от реалността.
Маркес винаги е държал на кариерата си като журналист и сам казва, че литературата е съпътстващо занятие. За почитателите си винаги е бил суперзвезда. За последно той се появи пред публика преди малко повече от месец по случай рождения си ден. Тогава той не направи изявление, а само прие поздравленията на публиката.Най-популярният латиноамерикански писател не беше преиздаван у нас пред последните близо 20 години заради укриване на доходи от тиражи, полиграфически своеволия и грешки. През 2011-а година беше издаден сборникът "Дванайсет странстващи разказа".
Маркес ще остане в литературната съкровищница още с "Хроника на една предизвестена смърт", "Любов по време на холера", "Есента на патриарха," "Няма кой да пише на полковника". В родината на големия писател - Колумбия, е обявен тридневен траур.
