В рамките на Шекспирови чествания в Софийския университет Катедра "Англицистика и американистика" и Културният център на СУ "Св. Климент Охридски" организират две лекции от Интердисциплинарния Шекспиров семинар "Какъв ни е Хамлет".
На 7-и май 2014-а в Заседателна зала № 2, Ректорат на СУ (на английски език) от 14.00 ч. е публичната лекция на проф. Джей Л. Халио "Загадките на Хамлет"
Джей Л. Халио е почетен професор по английска литература с над петдесетгодишен преподавателски опит. Започва кариерата си в Калифорнийския университет, а впоследствие преподава в Университета на Делауеър. Бил е гост лектор в много чуждестранни университети, включително и в Софийския университет в рамките на програмата "Фулбрайт”. Има многобройни публикации върху Шекспировото творчество, както и върху съвременната британска и американска литература. Лекцията ще разгледа редица несъответствия и проблемни места в Шекспировите трагедии, сред които природата на Призрака, причината/причините за Хамлетовото забавяне и вината на Гертруда. Няколко сцени ще бъдат подложени на внимателен прочит и нетрадиционни интерпретации. След лекцията ще има възможност за въпроси и коментари от публиката.
От 16.30 ч. е публичната лекция на проф. Том Клейтън "Думи, думи, думи и срещата на умовете в Хамлет".
Том Клейтън е почетен професор по английски език и литература в Университета на Минесота. Защитава докторат в Оксфорд, а впоследствие преподава в Йейл и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Автор е на публикации върху Шекспир и английската поезия от XVII в. В последно време се занимава със "семетрика" – аналитичен подход към предмодерния английски стих, основаващ се на представата, че метриката създава значение. Хамлет е наричан единственият достоверен гений в западната литература, една достатъчна причина за разнообразие на интерпретациите. "Той" е топос, в който мненията се срещат, допълват и понякога си противоречат. Сред многопластовите причини за това са: (1) думите, изразяващи Хамлет и "Хамлет”; (2) самите съзнания - предимно нашите (на читателя), на Шекспир (представени в пиесата), и на Хамлет (разгърнати чрез "неговия” диалог); и (3) трите ранни, значими текста, обикновено обозначавани като Q1 (1603), Q2 (1604-05), и F (1623). Лекцията ще се опита да идентифицира няколко от възможните Шекспирови визии за Хамлет.
