"Неразказаната абстракция" е изложба, която има за цел да проследи как идеите на абстрактното преминават и получават специфично осъществяване в българското изкуство. Изложбата отправя поглед към форми на художествено съзнание и художествен опит, които не предлагат преки аналогии и връзки с културното пространство, рамкирано от официализираните исторически разкази на тоталитаризма и прехода. "Неразказана" в смисъл на теоретично необговорена, исторически неситуирана, критически неостойностена и невключена пълноценно в естетическата комуникативност.
"Неразказаната абстракция" е проект, посветен на особена траектория в българското изкуство, която не може да бъде описана с термините на монополната история на иновациите и новите форми. Изложбата изследва автономното място на абстракцията като визуална стратегия и естетическа категория в творчеството на поколения български художници, които проявяват дълбок интерес към радикалното преживяване на формата и граничните начини за организиране, абсолютизиране и преодоляване на сетивното.
Без възможност за пълна изчерпателност, селекцията се концентрира върху проблемни зони, носещи напрежение и критична реторика. Експозицията следва най-общо хронологично развитие от края на 1950-те до днес, като се опитва да разкрие универсални тематични категории с оснвополагащо значение за развитието на абстрактното изкуство:
I. Абстрактни космологии – тематична категория, при която абстрактното е средство за свързване с необятната същност на Природата, Вселената, Абсолюта;
II. Абстракция на празните структури и пространства – тематична област на краен редукционизъм, работа с категориите "празнота” и "пустота”, с представи за нищото, с интуициите на отсъстващото;
III. Органична абстракция – категория, която със своята предметност и остра сетивна пластичност се противопоставя на виртуалното, като активира и удължава жизнеността на материално-вещественото в живописта и скулптурата;
IV. Антропологична абстракция – категория, която се занимава с невидимата анатомия на отсъстващия субект, с призрачните знаци на съвършения антропос, с архетипните и атавистични сенки;
V. Концептуална абстракция – събира идейни и полиморфни ситуации, доминирани от фигурите на мисълта и сложната постмодерна противоречивост на културните контексти;
VI. Технологична абстракция – символизира триумфа на неорганичното, "нулираната" реалност, футуристичното прочистване на съзнанието и въображението, антипсихологизъм, геометрия на утопиите и отчуждението.
Посочените тематични линии трудно могат да бъдат проследени чисто и в повечето авторски стратегии те се пресичат в сложна синкретична многомерност от значения и естетически внушения.
"Неразказаната абстракция" се вглежда в странната съдба на българското изкуство – като пораждане и осъществяване, като сложно отнасяне към големия разказ на Абстракционизма, като мотивации, позициониране и идентификация в отношението локална традиция – световен културен опит. Могат да бъдат проследени естетическите интуиции, културни рефлексии, езикови инспирации и тяхното изпълване с автентично съдържание.
Изложбата представя автори, които изразяват силно и характерно отделни тенденции и са обвързали творческата си съдба, интуитивно или осъзнато, с идеите на Абстракционизма като експериментално поле на самотните индивидуалности, опитващи се да избягат от опустошителните символи на груповата идентичност.
Автори: Кирил Петров, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Магда Абазова, Никола Даскалов, Веса Василева, Иван Кирков, Стоимен Марков, Георги Бояджиев, Петър Дочев, Георги Янакиев, Георги Божилов, Иван Георгиев – Рембранд, Григор Бояджиев, Петър Арнаудов, Асен Ушев, Георги Алайков, Иван Кънчев, Стоян Цанев, Емил Попов, Петър Ралев, Димитър Грозданов, Свилен Блажев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Милко Павлов, Атанас Парушев, Йордан Парушев, Димитър Илиев, Николай Найденов, Румен Жеков, Илиян Лалев, Симеон Симеонов, Красимир Русев, Стоян Куцев, Валентин Господинов, Деля Чаушева, Любен Генов, Даниела Ляхова, Петер Цанев, Слав Недев, Николай Петков, Ивайло Аврамов, Николай Колязов, Симеон Стоилов, Иво Бистрички, Мария Чакърова, Ани Иванова, Павлин Радевски, Георги Димитров, Лора Пармакова.
Откриванe – 12-и май, 18.00 часа
Галерия на СБХ, ул. "Шипка" 6, етаж 2 и 3
