Контролираният вот и битовата престъпност, с концентрация на проблемите в Северозападна и Югозападна България, са едни от най-острите заплахи за сигурността и начина на живот на отделния човек в България. Това сочи проучването на Института за регионални и международни изследвания за новите заплахи за човешката сигурност у нас. Изследването е част от двугодишен регионален проект в пет държави от Балканите и Турция.
Трайни обвързаности между политически партии, държави, общински структури диктуват поведението на голяма част от избирателите в много райони на страната, сочат данните.
Най-често под корпоративен натиск при гласуване попадат работещите в частни, държавни и общински фирми, служители в регионални подразделения на държавната и общинската администрации, социално слаби, временно ангажирани по програми за заетост и трайно безработни, казва Ваня Нушева - изследовател по проекта.
Разбирането на хората е, че те са изключително малки и самостоятелни атоми, които не могат да се справят с един елит на местно ниво, формиран от представители на бизнес, на партии.
Изследването откроява и друг голям проблем - битовата престъпност в североизточната част на страната и засилването на чувството за безнаказаност заради протекции от политически партии и местна власт. Така, на практика, помощта на жандармерията за справяне с битовата престъпност не е ефективна, защото порочният кръг работи безотказно, казва Стойчо Стоев и дава пример с плевенското село Буковлък.
Хората там гласуват като един. Разбира се, те получават нещо в замяна и това е протекция на дейностите, с които се занимават - нелегална продажба на цигари, алкохол, и всичко това с протекцията на институциите. Защото полицията на местно ниво много по-добре знае кои са извършителите. На тези хора се оказва чадър с цел след това да бъдат използвани по време на избори - думи на Стойчо Стоев.
