Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В слънчевия персийски град Кашан един принц е пришпорил красивия си сив жребец към кулата на своята прекрасна любима. На колана му виси колчан със стрели, а над жребеца лети бойният сокол на владетеля. Любимата на принца вече го вижда и протяга ръка към него, а той почтително навежда глава в поклон…
Тази история е нарисувана на дъното на един персийски керамичен съд. Заедно с принца и момичето в нея са изобразени прислужници, река с разноцветни камъни, облаци и едно фантастично животно с женска глава и тяло на пантера. Не знаем името на принца, нито с кого е воювал. Не знаем и коя е красивата му любима, но кръглите им лица, високите скули и очите с формата на бадем подсказват, че двамата принадлежат към номадския народ на селджукските турци, завладели град Кашан в днешен Иран през XI век. Селджукските владетели приели местните традиции, уважавали и плащали добре на персийските майстори. А майсторите сливали в едно персийски и тюркски елементи и създавали великолепни произведения. Боите, вероятно направени от стрити полускъпоценни камъни, все още са удивително ярки – кобалтово синьо, тюркоазено, керемидено червено, кафяво, черно. Те са нанесени както под глазурата, така и върху нея, т.е. паничката е печена два пъти – майсторите са се стремили материалът да наподобява порцелан. Керамичните предмети, изработени по този начин се наричат „минай” (на персийски „емайл”) и са може би най-красивите в ислямския свят. Правели се не само съдове, но и плочки минай с формата на кръст и осемлъчна звезда, наричани „кашани”, на името на град Кашан. Те се сглобявали в невероятни пъстроцветни „килими” по стените и подовете на владетелските дворци.
Още за чудесата на персийския град Кашан, както и историите на още двама „стрелци“, свързани с построяването на катедралата в Солзбъри и най-известните английски средновековни балади, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“. 11 октомври
