Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Между 1991 и 1995 Алфред Шнитке създава трите си признати опери „Живот с идиот”, „Джезуалдо” и „Историята на Доктор Йохан Фауст”. Стената е паднала, следват тежки инерционни процеси. Премиерата на „Джезуалдо” е през май 1995 г. във Виенската Щатсопер, по чиято поръчка е написана в сътрудничество с драматурга Рихард Блетшахер. Дирижира Мстислав Растрапович, който и вдъхва повечето оперни идеи на Шнитке. Едва след смъртта на композитора през 1998 става традиция в Русия да се провеждат фестивали и концертни изпълнения на негова музика обичайно около рождения му ден 24 ноември. И стъпка по стъпка пет години след световната й премиера „Джезуалдо” се явява и в Москва (концертно изпълнение /!/ и превод на руски). Публиката, както се твърди, е образувана от достатъчен брой представители на интелектуални, литературни и театрални прослойки. Които обаче остават до голяма степен равнодушни или по-скоро не съумяват да издържат високото напрежение на музикалния текст.
Всъщност голямата „изненада” е предизвикана от главоломното преобръщане на прословутия „полистилистичен” стил в присъда на цивилизационните рефлекси. Документираната драма на един велик представител на късния Ренесанс, Карло Джезуалдо да Веноза, бива представена в анти-холивудски постмодерен декор, сред който любителите на сексуални извращения и кървави драми остават неприятно потопени в естетизираната среда на високо духовно премеждие.
Екипът на „Контрапункт” разчита на онзи слушател, който би се заинтересувал от представянето на „Джезуалдо” в рубриката „На опера в сряда” – 19 ноември, начален час 19.30.