Властите в България са определили четири банки, чрез които да осигурят свежо финансиране посредством т.нар. "мостов заем" в размер на около 1,3 млрд. евро, съобщава агенция Ройтерс.
Според два източника на Ройтерс, запознати с процеса, става въпрос за банкитe Citigroup, HSBC и местни (български) поделения на банките Societe General и Unicredit.
Преди дни българският парламент даде първоначалното си съгласие за предложението на новото правителство да набере допълнително 4,5 млрд. лева, чрез които да покрие наличната дупка в бюджета на страната и да окаже подкрепа на банковата система след фалита на Корпоративна търговска банка.
Две международни и две местни банки са били избрани да предоставят финансиране чрез мостов заем за около 1,3 млрд. евро, заяви пред Ройтерс банков източник, пожелал да запази анонимност.
Българските власти е необходимо да предоставят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) около 2 млрд. лева за покриване на гарантираните влогове в КТБ. Още 1 млрд. лева ще бъдат използвани за рефинансиране на държавната подкрепа на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която беше осигуренa през юни след създадената банкова паника и масирано теглене на депозити от третата по големина българска банка.
Вчера стана ясно, че Европейската комисия е одобрила държавната помощ за ПИБ и се е съгласила на предложението за удължаване на срока, в който ПИБ да погаси получената финансова подкрепа, с още 18 месеца.
Междувременно говорителката на Министерството на финансите на България отказа да коментира информацията на Ройтерс и каза, че имената на кредиторите, които ще предоставят мостово финансиране, ще бъдат официално публикувани, но само след одобрението на правителството.
Говори се, че голям брой банки (около 19 банки) са изразили интерес за предоставяне на тези средства, като този мостов заем ще бъде рефинансиран от властите в България през следващата година чрез емитиране на глобални облигации.
Втори източник на Ройтерс очаква продажбите на тези нови външни облигации да стане факт през февруари или март следващата година, в зависимост от пазарните условия.
Финансовият министър Владислав Горанов заяви пред репортери, че до края на тази седмица планира да представи новите бюджетни и дългови планове за 2015-а година. Той посочи, че бюджетният дефицит за следващата година няма да надхвърли прага на ЕС от 3% от БВП, след като настоящата актуализация на Бюджет 2014 ще доведе до дефицит в размер на 3,7% от БВП, което рискува да вкара страната в процедура по свръхдефицит.
Чрез планирания нов заем държавният дълг на България за настоящата година ще се повиши до към 28,4% от БВП в сравнение с 18% през 2013-а година, но въпреки това ще остане далеч под европейския лимит за държавен дълг в размер до 60% от БВП.
