Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премиерът: България подкрепя новия инвестиционен план на Европейската комисия

Правителството обсъжда държавния бюджет за 2015-а година на извънредно заседание

| обновено на 01.12.14 в 12:31
Снимка: БГНЕС

България подкрепя новия инвестиционен план на Европейската комисия. Това заяви премиерът Бойко Борисов в началото на извънредното заседание на кабинета, на което ще бъдат обсъдени държавният бюджет и бюджетът на държавното обществено осигуряване за догодина.

Планът, станал известен като плана "Юнкер", включва инвестиции за 315 милиарда евро и трябва да създаде над 1 милион работни места в цяла Европа. Документът е бил представен от еврокомисаря Кристалина Георгиева пред премиера и ресорните икономически министри. Според Борисов страната ни трябва максимално да се придържа към приоритетите, отбелязани в документа, и да се възползва от възможностите за пари, които да влязат в икономиката ни.

Планът лежи на три основни елемента. Първият, създаване на специален европейски фонд за стратегически инвестиции, който да мобилизира над 315 милиарда евро допълнителни инвестиции през периода 20152017 година. Вторият е да изградим система за разпознаване и бързо задвижване на важни и необходими европроекти, най-вече в областта на инфраструктурата, енергетиката, енергийната ефективност, образованието, иновациите, транспорта. Неща, които във всички програми на двете партии, които сме в коалиция и другите, които ни подкрепят, ги има. И трето, изготвяне на пътна карта, мерки за премахване на специфични изисквания и регламенти по сектори, които пречат на инвестициите. По този начин ще се стимулират бизнес средата и финансовият комитет, за да стане Европа по-атрактивна на инвестициите.

Втори час кабинетът заседава по параметрите на държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина. 

На днешното извънредно заседание на дневен ред са предложенията на финансовия министър Владислав Горанов за повишаване на минималната работна заплата с 40 лева и на социалния министър Ивайло Калфин за увеличение на възрастта и стажа за пенсиониране с два, вместо със заложените в закона четири месеца годишно. По информация на "Хоризонт" ГЕРБ ще подкрепи това искане в парламента, при условие че бъде постигнато споразумение с бизнеса и синдикатите за цялостна пенсионна реформа.

След като в петък Националният съвет за тристранно сътрудничество не стигна до съгласие по бюджета на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, в събота социалните партньори отново се събраха да дискутират един от най-спорните въпроси  пенсионната реформа. 

Министър Ивайло КалфинУточнихме се, че тази работна група ще работи, ще предлага решения, които да са дългосрочни, които да доведат до две неща в пенсионната система. Първото е адекватност, второто е стабилност. Ще се спрем както на мерки за укрепване на приходната част на пенсионната система, така и на мерки, свързани с достъпа до пенсионната система, които да дадат, това което споменах  повече адекватност и справедливост на тази система.

Между двете четения на законопроектите в парламента ще бъдат направени основните промени по темата с пенсионната възраст, заяви от своя страна Владислав ГорановДали трябва да продължи с този темп на нарастване за пенсиониране?... Откъде ще се изплащат от началото на следващата година пенсиите на категорийните работници?... Дали от професионалните пенсионни фондове, които отдавна трябваше да са готови за това, дали от държавното обществено осигуряване?... Всички тези теми ще намерят решение между първо и второ гласуване на бюджета на държавното обществено осигуряване. Разбира се, крайното решение е нормално да е на този, който носи отговорност за цялата изпълнителна власт.

Исканията за увеличаване на минималната работна заплата с 40 лева догодина, ще бъдат изпълнени, но на две стъпки. С 20 лева до 360 лева от 1-ви януари и с още 20, ако няма някакъв сериозен катаклизъм – от средата на 2015-а година.

Въпреки острите коментари и срещу връщането на 10-процентния данък  лихва, това решение на управляващите няма да бъде променено. Догодина няма да има други данъчни промени.

Очаква се дефицитът в хазната да бъде 2 милиарда и 500 милиона лева или 3 процента от брутния вътрешен продукт. Догодина ще поемем нов дълг от 8 милиарда лева.



БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна